Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

— Не мога да разбера — нервираше се Лепид. — Защо са всички тези специфични забрани. Каква е ползата от тях!

— О, хайде, Лепиде — рече Сула, — ето те, че стоиш точно срещу мен . Срещу мен ! Човека, който лично наруши почти всяка една от изброените забрани. Но аз имах основания да го сторя. Аз бях лишен от своя империум по незаконен път. Сега прокарвам закони, крито няма да позволят на никого да отнеме империума на друг! Затова и ситуацията, в която действах аз, не може да се повтори. Тези, които дръзнат да пренебрегнат забраните ми, ще бъдат обвинени в държавна измяна. Никой не може да поведе армията си срещу Рим, независимо дали се намира в Италия, или в някоя провинция. А аз ще остана още известно време сред вас, за да го докажа.

На двадесет и шестия ден от октомври племенникът на Сула Секст Ноний Суфенат (по-малкият син на сестрата на Сула) организира за първи път станалите по-късно традиционни игри на победата — луди Викторие; кулминацията им се състоя на Големия цирк в първия ден от ноември — годишнина от битката при Колинската порта. Игрите не представляваха някакво зрелище. Най-интересното бе провеждането за пръв път след сто и двайсет години на Троянските игри. Зрителите им се зарадваха, защото бяха нещо ново: сложна поредица от номера, извършвани от млади ездачи с благороден произход. Но Гърция не остана доволна. Суфенат буквално бе привлякъл всички талантливи атлети, певци, танцьори и акробати от Гърция, затова олимпийските игри, които се провеждаха по същото време, се провалиха. Освен това избухна скандал: по-малкият син на Антоний Оратор, Гай Антоний Хибрида опозори и себе си, и семейството си, като лично взе участие в надбягване с колесници. Ако на благородните римляни се позволяваше да участват в Троянските игри, смяташе се за абсолютно недопустимо те да се появяват на пистата за надбягвания.

На декемврийските календи Сула обяви имената на магистратите за новата година. Той самият щеше да е първи консул, колега щеше да му бъде Квинт Цецилия Метел Пий. Лоялността на стария поддръжник най-после бе възнаградена. Старият Долабела получи управлението на Македония, братовчед му — това на Киликия. Макар че жребият му отреди за помощник способния квестор Гней Публиций Малеол, Долабела Младши изрично настоя за старши легат да бъде назначен Гай Верес. Лукул остана на изток под командването на Терм, управител на Римска Азия. Гай Скрибоний Курион обаче се завърна в Рим, за да заеме поста на претор.

Време беше Сула да предприеме най-важната от всичките си акции на римски управник — раздаването на земя за възнаграждение на войските му. През следващите две години диктаторът имаше намерение да демобилизира сто и двадесет хиляди души, принадлежащи към двадесет и три легиона. По времето на първия си консулски мандат в края на Съюзническата война беше разпределил завоюваните земи на Помпей, Фезула, Адрия, Телезия, Грумент и Бовиан на своите тогавашни легиони. Това обаче изглеждаше като детска игра в сравнение с непосилната задача, която го очакваше сега.

Програмата беше разработвана дълго и старателно. Създадоха се различни категории, според които всеки щеше да получи това, което е заслужил. Категориите вземаха предвид колко години е служил ветеранът, какъв чин е заемал в армията, с какво е допринесъл за победите на легиона си. На най-старшите центуриони от легионите, воювали срещу Митридат (всеки от тях беше получил поне по няколко военни отличия през годините), раздадоха по петстотин югера плодородна земя, докато онези войници, които бяха служили най-напред под командването на Карбон, а после дезертирали на страната на Сула, получиха съвсем дребни компенсации — по десет югера земя, при това с бедна почва.

Сула най-напред раздаде земите, които бе конфискувал в Етрурия за сметка на градовете Волатера и Фезула (наказана за втори път). С годините Етрурия на няколко пъти бе доказвала, че е склонна да подкрепи всички врагове на Сула, затова той предпочете да не настанява ветераните си в отделни войнишки селища, а ги пръсна надлъж и нашир из провинцията; надяваше се по този начин да предотврати евентуални бунтове. Това се оказа грешка. Волатера се надигна кажи-речи незабавно, подложи на публични екзекуции мнозина от ветераните на Сула и затвори вратите си, готова за обсада. Градът се намираше насред дълбока долина, но заемаше висок, равен хълм. Жителите му имаха основание да смятат града си за непревземаем. Сула лично се зае с обсадата му, прекара три месеца под вражите стени, накрая се убеди, че нищо няма да се случи, и се прибра в Рим. Обсадата щеше да продължи дълго.