Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Сервилия веднага писа на Лепид:

„Мисля, че най-сетне започнах да разбирам какво гони Филип с подобно поведение. Но с доказателства все още не разполагам. Така или иначе, сведенията ми ще са достатъчни да разбереш и ти кой стои зад Филип и Цетег.

Проучих много внимателно протоколите от онова заседание, когато Филип произнесе своята първа реч. Оттогава на няколко пъти съм сядала да си побъбря с тази или онази римска дама, която може да знае нещо по въпроса. Като се изключи противната Преция, която сега играе ролята на домакиня в дома на Цетег. Да бях я навестила и нея, щеше да стане подозрително. Хортензия нищо не знае, което означава, че и самият Катул нищо не подозира. Затова пък се сдобих с изключително ценна информация, и то от устата на Юлия, вдовицата на Гай Марий. Усещаш ли колко далеч съм стигнала с проучванията си!

Нейната доскорошна снаха Муция Терция в момента е омъжена за онова младо парвеню от Пицен Гней Помпей, което има безочието да се нарича Велики. Още не е член на Сената, но е много, много богат, още по-нахален и амбициран да успее. Бях изключително предпазлива да скрия от Юлия всякакво любопитство, не исках тя да усети, че измъквам сведения от нея. Но Юлия е откровен човек и стига да има някому доверие, е склонна да споделя. А в мен има доверие, тъй като покойният ми свекър още навремето, когато Сула беше консул, прояви изключителна лоялност към Гай Марий и доброволно замина в изгнание с него.

Излиза, че Юлия също се отнася с люта ненавист към Филип, още от деня, когато се продал на Гай Марий преди трийсет години. По всяка вероятност самият Гай Марий не е изпитвал симпатия към съюзника си, нищо че го е използвал. Затова при третото си посещение (казах си, че ще е добре да предразположа Юлия, преди уж случайно да спомена Филип) деликатно завъртях темата на разговора около сегашната ситуация и възможните мотиви на Филип така стръвно да се нахвърля върху теб. Юлия спомена, че се сещала за някакъв свой разговор с Муция Терция. Последния път, когато Муция се показала в Рим, тя била споменала, че Филип сега работел за Помпей! И не само той, ами дори и Цетег!

Повече не питах нищо. Пък и не ми беше нужно. От онази първа своя реч досега Филип постоянно натяква за прочутата клауза в законите на Сула за специалното поръчение: онази, според която Сенатът има правото да връчи военното командване на човек извън редиците си. И все пак, това достатъчно обяснение ли е за всичко, което се разиграва? Седнах и премислих цялото поведение на Филип през последните трийсет години.

Стигнах до заключението, че той е свикнал да работи по поръчка. Това прави и днес, ако приемем, че поръчките ги дава Помпей. Филип не е нито Гай Гракх, нито Сула; той не е способен да развие кой знае каква политическа стратегия, едва ли намеренията му са да те дискредитира пред Сената единствено с мисълта да постави Помпей на твое място. Предполагам, достатъчно добре си дава сметка, че Сенатът никога не би сторил подобно нещо — по пейките в Курия Хостилия седят твърде много способни пълководци; дори и двамата ни консули да се провалят — а поне засега не е ясно защо ще се проваляте, — на преден план веднага ще изникне Лукул. Той тази година е претор, затова практически се радва на империум.

Не, според мен Филип се задоволява с това да вдига шум, само и само да напомни на Сената за съществуването на онази прословута клауза за специалното поръчение. Вероятно и Цетег е склонен да го подкрепи, защото по някакъв начин Помпей е успял и него да оплете в мрежите си. Очевидно не го е сторил с пари! Но човек има и други слабости не само парите, а с Цетег никой в нищо не може да бъде сигурен.

Ето защо, скъпи Лепиде, на мен ми изглежда, че ти си станал случайна жертва на чужд заговор. Смелостта ти да говориш на глас неща, които малцина в Сената ще одобрят, е послужила на Филип да те определи за своя цел. Ти си невинната жертва, която ще оправдае огромните суми пари, които Помпей харчи за своето протеже, Филип се е заловил с евтината поръчка да осигурява сенатско лоби на човек, който отсега си прави сметката да разчита на поддръжка в Сената за деня, когато услугите му наистина могат да се окажат необходими.

Може и да греша, но все пак мисля, че съм права.“

— Във всеки случай обяснението ми изглежда много по-убедително от всички други, които досега съм чул — сподели Лепид пред съпруга на своята римска съмишленица. Нарочно беше прочел писмото на глас, та да може и Брут да се запознае с него.