Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Седмо, никъде не е казано изрично в законите на Сула, че двамата консули нямат право да отсъстват от Рим по едно и също време, нито да водят война едновременно. Дори ако войната се разгаря извън пределите на Италия. Според Луций Корнелий Сула първа грижа на един консул трябва да бъде мирът и благополучието на Рим и Италия. Нито Квинт Лутаций Катул, нито аз ще превишим с нещо властта си. Клаузата, която предвижда специалното поръчение до лица без сенаторски статут, може да бъде приведена в действие едва след като се установи, че в самия Сенат няма компетентни лица, които да поемат върховното командване.

И най-накрая, осмото обвинение. Защо да съм по-неподготвен и неспособен от Квинт Лутаций Катул? И двамата сме служили като офицери по време на Съюзническата война. Нито аз, нито той напуснахме Рим по времето на Цина и Карбон. И двамата запазихме през цялото това време почтен неутралитет. Луций Корнелий Сула не е смятал да ни наказва. В крайна сметка и двамата сме назначени лично от него на консулския пост! Нашият военен опит е предостатъчен, за да поемем нужната отговорност. Никой не може отсега да предрича кой ще блесне повече на бойното поле срещу жителите на Фезула. В интерес на цял Рим е двамата с Квинт Лутаций да блеснем еднакво, не съм ли прав? Нормалната римска практика е при условие, че двамата консули искат да поемат военното командване, Сенатът да удовлетвори това тяхно желание. Ние вече получихме директиви от Сената. Няма какво повече да се говори по въпроса.

Но Филип не се даде толкова лесно. Без да изразява нито недоволство, нито гняв, той спокойно и доста дискретно прехвърли дебата около въпроса за очевидната вражда между двамата консули. За целта не спести на колегите си изброяването на поне стотина дребни реплики и инциденти, които доказваха твърдението му. Слънцето беше залязло (което означаваше, че заседанието трябва да свърши), но нито Катул, нито Лепид искаха да прекратят дебатите. И за двамата беше по-добре решение да се вземе още същия ден, затова робите запалиха факлите по стените, а Филип продължи. Беше наредил всичко, както трябва. Докато свърши с безкрайното си изказване, сенаторите щяха да са толкова отегчени и уморени, че биха се съгласили на всичко.

— Това, което предлагам — заключи Филип, — е всеки от сенаторите да положи клетва, според която няма да използва легионите си, за каквато и да е форма на саморазправа със своя колега. Това не е кой знае какво! Но аз поне ще спя по-спокойно, ако знам, че клетвата е била положена.

Лепид се изправи бавно от стола си.

— Личното ми мнение, Филипе, е, че без никакво съмнение ти току-що изказа най-голямата глупост. И все пак ако въпросното предложение зарадва сенаторите и ни позволи на двамата с Квинт Лутаций да си свършим по-бързо работата, нямам нищо против да се закълна.

— И аз съм напълно съгласен, Марк Емилий — подкрепи го Катул. — А сега можем ли да си вървим?

— Според тебе какво е намислил Филип? — попита Лепид приятеля си Брут по време на вечеря ден след заседанието.

— Да си призная, не знам — поклати глава той. — А ти имаш ли идея, Сервилия? — попита консулът.

— Не — навъси се тя. — Мъжът ми бе така добър да ми преразкаже какво се е говорило снощи, но може би ще успея да измисля нещо, ако се запозная с писмените протоколи на заседанието. Така де, ако писарите са отбелязали всичко.

Лепид имаше толкова високо мнение за политическия нюх на Сервилия, че не видя нищо нередно в желанието й. Обеща да й донесе протоколите ден, преди да напусне Рим, за да сформира армията си.

— Започвам да си мисля — каза Брут, — че няма никаква надежда да подобриш положението на градовете, които не подкрепиха пряко Карбон. Оказва се, че в Сената има твърде много хора като Филип, които дори не желаят да чуят какво им говориш.

Брут беше лично заинтересован от умиротворяването, ако не на Етрурия, поне на Умбрия. След Помпей той беше най-едрият земевладелец в областта и в никакъв случай не искаше войнишки селища край земите си. Бяха концентрирали най-вече около Сполеций и Игувий, чиито земи вече бяха конфискувани. Това, че областта още не беше заселена с ветерани, се дължеше на две основни причини — мудната работа на земеразделните комисии и заминаването на четиринайсет легиона войници, които вече двайсети месец водеха война в Испания. Именно последната причина беше дала смелост на Лепид да подеме аграрната си реформа; да бяха всичките двайсет и три сулански легиона в Италия, Сполеций и Игувий щяха да изгубят окончателно всичко в полза на ветераните.