Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Заседателите вече се готвеха да се разотидат, когато Луций Марций Филип стана и поиска думата. Лепид, който председателстваше през квинктил, направи първата си голяма грешка — без да подозира последствията, той даде възможност на Филип да се изкаже.

— Скъпи колеги — сенатори — заговори с едва ли не плачевен тон Филип, умолявам ви да не позволявате Марк Емилий Лепид да поеме командването, на каквато и да е въоръжена част! Не настоявам, не моля, а умолявам ! Защото за мен е ясно, че нашият първи консул готви заговор, че е замислил този заговор още в деня, в който встъпи в длъжност! Докато нашият непрежалим диктатор беше жив, Марк Емилий не смееше и дума да изрече, но още в мига, в който диктаторът ни напусна, той поде своята кампания. Та той дори отказваше да позволи на хазната да покрие разходите по погребението на Сула! Разбира се, че не успя да наложи подобно становище, но и аз самият се съмнявам дали изобщо е разчитал да успее! Той използва дебата около държавното погребение като сигнал към всички свои поддръжници, че ще предприеме своята предателска контрареформаторска политика. И се зае с нея буквално от първия ден! Предложи ни да върнем обратно земите на хора, които с пълно право бяха заслужили да ги изгубят! И когато Сенатът му отвърна с мълчаливо несъгласие, той реши да спечели на своя страна всички по-бедни обществени класи с изтъркания трик на всички демагози, като почнем от Гай Гракх и стигнем със собствения му тъст Сатурнин — предложи да върнем ниските цени на държавното зърно. Значи Рим няма пари да заплати за погребението на своя най-достоен гражданин, но има предостатъчно, за да храни беднотията.

Лепид не беше единственият в залата стъписан от подобно обвинение; буквално целият Сенат беше настръхнал в тревожно очакване, Филип смело продължи:

— Сега, колеги — сенатори, вие искате да връчите на този човек командването на четири легиона! Искате да го пратите в Етрурия? Е, аз отказвам да се съглася! Първо, идва времето за провеждане на изборите за куриатни магистрати. Жребият пожела именно Марк Емилий да се заеме с организирането им. Затова негов дълг е да остане в Рим, а не да си губи времето с набиране на доброволци! Нека ви напомня, че ни предстои да участваме в първите наистина свободни избори от много време насам, че е от изключителна важност за нас тези избори да минат в мир и законност. Квинт Лутаций Катул е напълно способен да организира армията и да се заеме с военните действия срещу Фезула и всички онези етруски градове, които евентуално биха я подкрепили. Ще бъде нарушение на законите на Сула, ако позволим и двамата действащи консули да напуснат Рим и да участват в бойни действия. Именно, за да предотврати подобна възможност нашият обичан диктатор включи в законите си клаузата за специалното поръчение, което може да бъде връчено на всеки друг! Разполагаме с напълно законни средства да връчим командването на римските легиони на най-способните сред нас, дори и на такива, които не са намерили място в Сената. А вие бързате да направите военачалник човек, който изобщо няма военен опит! Квинт Лутаций е имал кога да се докаже, ние знаем, че той ще се справи компетентно с военните си задачи. Но Марк Емилий Лепид? Той е неопитен и неспособен! Освен това, пак повтарям, е потенциална опасност за реда в страната. Вие не можете да му дадете четири легиона и да го пратите да води война в същата онази област, където именно неговите изказвания в Сената подтикнаха населението към поредната си акция срещу Рим. Защото Марк Емилий недвусмислено постави интересите на Етрурия над тези на Рим.

Лепид го беше слушал известно време със зяпнала уста, но най-накрая рязко се обърна към роба си и грабна восъчната таблица и писеца от ръцете му. Докато Филип продължаваше да говори, той нервно драскаше някакви записки. Когато сенаторът млъкна, първият консул се изправи и протегна пред себе си таблицата, за да подреди по-добре отговора си.

— Какъв е личният ти мотив да наговориш всичко това, Филипе? — обърна се към противника си Лепид, без дори да го уважи с изричане на пълното му име. — Трябва да призная, че точно това не ми е ясно: какъв е личният ти мотив. Защото личен мотив има, в това поне съм сигурен! Щом всеобщият приятел е решил да изнася предварително подготвена реч пред Сената, значи има причина, която никой не знае! Някой пак му е платил, за да си облече тогата на другата страна! Колко богат е станал нашият приятел, колко дебел, колко самодоволен, как е потънал до гуша в разкош! И винаги е готов да се продаде на поредния желаещ сенаторски услуги!