Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

— Точно така! Не бива за нищо на света да се предаваш — увери го той. — Ако си достатъчно упорит, няма как да не се съгласят.

— Няма да е зле за теб, ако Сенатът се съгласи по-скоро — отбеляза третият от сътрапезниците, който седеше на стол срещу кушетките на двамата сенатори.

Двамата погледнаха едновременно жената на Брут, Сервилия. Личеше си, че нейната дума значи нещо, щом в очите им се четеше известна тревога. Сервилия беше човек, който знае какво говори.

— Какво по-точно имаш предвид? — попита Лепид.

— Имам предвид това, че Катул се стяга за война.

— Откъде си могла да разбереш? — учуди се Брут.

— Просто умея да слушам — отвърна му тя невъзмутимо. — Тази сутрин се отбих у Хортензия. Тя неслучайно се е родила сестра на голям адвокат — подобно на Квинт Хортензий и тя не може нито за секунда да млъкне. Катул я обожава, затова е свикнал да споделя много неща с нея. А тя от своя страна ще каже всичко, стига да я подпиташ, както трябва.

— А ти със сигурност притежаваш подобна дарба — отбеляза Лепид.

— Именно. По-важното е, че съзнавам интереса си да я подпитам. Повечето й гостенки се интересуват само от светски клюки, докато Хортензия изпитва повече вкус към политиката. Така че аз често я посещавам.

— Кажи нещо повече, Сервилия — подкани я Лепид, който продължаваше да не е съвсем наясно за какво става дума. — Катул се готвел за война? В Испания? Предвижда се да замине за Близка Испания догодина заедно е цяла нова армия. Не е нелогично отсега да се… ъ-ъ стяга, както го каза.

— Тази война няма нищо общо с Испания и Серторий — възрази жената на Брут. — Катул е говорил за война в Етрурия. Според Хортензия щял всеки момент да измоли разрешение да въоръжи нови легиони, уж за да предотврати надигащ се бунт.

Лепид се надигна от кушетката.

— Но това е лудост! Има само един начин жителите на Етрурия да се усмирят и той е като върнем обратно на градовете, повечето от земите, които Сула конфискува!

— Ти поддържаш ли връзка с местните водачи в Етрурия? — попита Сервилия.

— Разбира се.

— С умерените или с крайните?

— Предполагам, че са умерените, ако под крайни имаш предвид жителите на градове като Волатера и Фезула.

— Точно тях имам предвид.

— Благодаря ти за сведенията, Сервилия. Бъди спокойна, ще удвоя усилията си, за да разреша етруския проблем по мирен път.

Лепид удвои усилията си, но не успя да попречи на Катул, който на свой ред започна да убеждава Сената в необходимостта да се формират нови легиони, които да сложат край на броженията в Етрурия. Все пак навременното предупреждение на Сервилия беше улеснило първия консул, който предварително си осигури подкрепа сред педариите, включително и тази на най-влиятелния им представител — Корнелий Цетег. Сенатът изслуша вдъхновената реч на Катул с очевидни резерви.

— Всъщност, Квинт Лутаций — взе на свой ред думата Цетег, — нас много повече ни е грижа за липсата на добра воля между теб и колегата ти Марк Емилий. За Сената това е много по-тревожен въпрос, отколкото възможните размирици в Етрурия. На нас ни изглежда, че ти си поел целенасочен курс да се противопоставяш на всякакво предложение, отправено от първия консул. Това е тъжно, още повече че се случва толкова скоро след кончината на Луций Корнелий Сула. Нашият непрежалим диктатор хвърли огромни усилия именно, за да създаде нови основи на сътрудничество между различните течения в Римския Сенат.

Катул нямаше какво да отговори и отстъпи. Но не за дълго, както скоро стана ясно. Събитията се развиваха в посока, която само доказваше правотата му и лишаваше Лепид от всякакви шансове да получи одобрението на Сената за скромната си аграрна реформа. В края на юни лишените от всякаква собственост жители на Фезула нападнаха войнишките селища край града, изхвърлиха суланските ветерани от новите им имоти и избиха всички, които оказаха съпротива.

Смъртта на неколкостотин сулански легионери нямаше как да бъде подмината. Нямаше как да се позволи на Фезула да се вдигне на нов бунт. Точно по времето, когато Сенатът трябваше да насочи вниманието си към очакваните за квинктил избори, всички в Рим забравиха за тях. Още преди това, според новата конституция на Сула, беше теглен жребий кой от консулите ще организира изборите в центуриатните и трибутните комиции (падна се да бъде Лепид), но с това всичко свърши. Вместо да мисли за избори, Сенатът даде инструкции на двамата консули да съберат по четири легиона и да се насочат незабавно към размирна Фезула.