Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Лепид вдигна восъчната таблица пред очите си и изгледа смълчалите се сенатори над нея. Дори Катул, в това Лепид беше сигурен, беше сварен неподготвен от изказването на Филип. Кой стоеше за всеобщия приятел, Лепид не знаеше, но със сигурност не беше Катул или някой негов приятел.

— Ще отговоря на Филип точка по точка, назначени отци. Първо, относно пасивността ми, преди диктаторът да умре. Това не е истина! Всички тук много добре го знаете! Спомняте си по-добре какво се е говорило в тази зала!

Второ, относно гласуването на държавните разходи за погребението на диктатора. Да, бях против държавното погребение. И много други бяха против. Защо не? Нали затова ни е дадено правото на глас?

Колкото до третото обвинение, че моята публична съпротива била сигнал към моите — ако изобщо са такива — поддръжници, че съм щял да премахна всичко, което Луций Корнелий Сула е постигнал… Това са абсолютни глупости! Опитах се да прокарам само два законопроекта, единият, от които така и не мина. Но кога и пред кого съм направил и най-малък намек, че смятам да премахвам законите на Сула? Кога сте ме чули да критикувам новите съдилища? Или новите разпоредби за статута на държавния служител? Или за статута на Сената? Или за провеждането на изборите? Или за новите закони за измяната, които ограничават дейността на управителите на провинции? Или за ограничаването функциите на народното и плебейското събрание? Или дори за изключително орязаните правомощия на народните трибуни? Не, назначени отци, никога не съм давал и най-малък повод за подобни подозрения! Защото нямам ни най-малкото намерение да поставям под въпрос, която и да е от изброените конституционни промени!

Последното изречение Лепид буквално изкрещя. Неколцина сенатори нервно подскочиха по местата си, затова той трябваше да се поуспокои, преди да продължи.

— Четвърто, твърдението, че законопроектът, с който искам да върнем част от конфискуваните земи в Етрурия и Умбрия — част, не всички, — бил предателство. И това е пълна глупост. Моят лекс Емилия Лепида с нищо не засяга земите, конфискувани от очевидните изменници, които се вдигнаха на открит бунт срещу Рим. Законопроектът се отнася единствено до градовете и земите, които бяха въвлечени в гражданската война на страната на Карбон против собствената си воля.

Лепид понижи глас:

— Колеги — сенатори, помислете малко, моля ви! Ако ние всички искаме да видим една обединена и римска по своя дух Италия, трябва да се отучим от навика си да налагаме старите наказания, които навремето се отнасяха до италийските съюзници, на хора, които по закон са не по-малко римляни от самите нас! Ако Луций Корнелий Сула някъде е сбъркал, то това е именно по този въпрос. За човек от неговото поколение подобно мислене е донякъде оправдано. Но е напълно неоправдано за повечето от нас, които сме двайсет години по-млади. Напомням ви, че Филип също е сенатор от старото поколение, и той страда от предразсъдъците на собственото си време. Преди години като цензор той страстно защитаваше своите предразсъдъци, като отказваше да изпълни това, което Сула като консул се бе заел да постигне — разпределянето на новите римски граждани поравно из трийсет и петте триби.

Лепид усещаше, че започва да печели сенаторите на своя страна. Беше намерил точните думи, защото повечето наистина бяха сравнително млади и Филип не можеше да се смята за един от тях. С известно облекчение консулът продължи:

— Пето, за закона за зърното. И той премахна една очевидна несправедливост. Искрено вярвам, че ако Луций Корнелий беше останал повече време на диктаторския пост, щеше да направи същото, което направих аз — щеше да върне със закон евтиното зърно за бедните. Търговците на зърно се оказаха алчни за пари, никой не може да го отрече! И наистина всички сенатори се оказаха на свой ред достатъчно прозорливи, за да видят добрата воля и трезвия разум в моя законопроект. Така се премахна всяка възможност с идващата реколта в Рим да започнат наново размирици. Защото никой не може безнаказано да отнеме от простолюдието привилегия, на която то се е радвало толкова дълго, че основателно я смята за свое право!

Шесто, задължението ми като консул, избран по жребий, да организирам изборите. Да, жребият наистина посочи мен и според новата конституция това означава, че единствено аз имам законно право да председателствам избирателните комисии. Но, назначени отци, не аз поисках да ми бъде възложено набирането и командването на четирите легиона! Не бях аз този, който постави потушаването на бунта във Фезула като най-важна и неотложна задача! Вие сами и без всякакви външни внушения го решихте! Аз нищо не съм искал от вас! Нито на вас, нито на мен самия ни е минало през ума, че провеждането на изборите заслужава повече внимание от умиротворяването на северните области. Признавам, че и аз се изкуших да сметна за свой дълг най-напред да потуша възникналия бунт, а едва след това да се заема с изборите. До края на годината има още много време. В крайна сметка сега сме едва началото на квинктил.