Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Сенатът се вслуша в думите му, нищо че Катул произнесе на свой ред жарка реч против предложението на колегата си и беше подкрепен от повечето суланци.

— Хитро и добре премислено! — ядосваше се Катул след гласуването. — Марк Емилий Лепид възнамерява да премахне цялата нова конституция, но не наведнъж, а парче по парче. Естествено, че ще започне с проблем, за който е сигурен, че ще спечели съчувствието на сенаторите. Но аз ви казвам, че не бива да го допускаме! Всеки законопроект, който Марк Емилий предложи и бъде подкрепен от нас пред народното събрание, ще му вдъхва все повече смелост!

Но след като Цетег и Филип не се изказаха срещу законопроекта на Лепид, консулът усети, че ще успее. Може би беше странно, че двамата хитреци не бяха подкрепили Катул… Но защо да си задава подобни въпроси? Без да чака Сенатът да подложи на гласуване законопроекта за връщането на незаконно отнетите земи, той продължи с ново предложение:

— Дълг пред Сената е да премахне ембаргото, което покойният ни непрежалим диктатор наложи върху ниските цени на държавното зърно. — Този път Лепид беше наредил да отворят широко вратите на Курията, за да могат и хората отвън да слушат. — Назначени отци, аз съм трезвомислещ, почтен човек! Не съм демагог. Вече съм встъпил в длъжност като първи консул и нямам нужда да търся благоволението на народа, още по-малко — на най-бедните римски граждани. Политическата ми кариера е достигнала своя зенит, не съм човек, който тепърва ще търси издигане. Да не говорим, че съм достатъчно богат, за да си купувам брашно, каквато и цена да ми наложат търговците. Просто съм на мнение, че нашият непрежалим диктатор не успя да предвиди всички последици, когато наложи цените на държавното зърно да не са по-ниски от тези при частните търговци. Защото какво се случи в крайна сметка? При условие, че никоя държавна институция не може да ги задължи иначе, частните търговци на зърно вдигнаха цените! Кой търговец, назначени отци, ще устои на изкушението да се сдобие с по-големи печалби? Нима поведението му се ръководи от принципите на човечността? Разбира се, че не! Той се е хвърлил в търговията, за да трупа печалби, за да облагодетелства себе си и своите съдружници, и най-често е достатъчно късоглед, за да не види как с неоправданото вдигане на цените той надвишава сумата, която клиентите му реално са способни да си позволят, и съответно сам се обрича на бъдещи загуби.

Ето защо ви призовавам, членове на Сената, да дадете своето съгласие за лекс Емилия Лепида Фрументария, за да мога да го предложа за ратификация от народното събрание. Смятам да върна нещата към нашата стара, изпитана традиция, според която държавата предлага евтино зърно на населението срещу твърдата цена от десет сестерции за модий. В годините с добра реколта подобна цена позволява на държавата да реализира прилична печалба, затова в дългосрочен план никоя лоша реколта не може да застраши хазната.

Вторият консул Катул отново се изказа против искането. Но този път почти никой не го подкрепи; и Цетег, и Филип бяха единодушни в полза на Лепид. Затова и законопроектът получи одобрението още на същото заседание. Лепид беше свободен да превърне сенатското решение в действащ закон, като го прокара и през плебейското събрание. Консулът се сдоби с нова популярност, минувачите по улицата шумно го поздравяваха.

Но земеделският му закон, който трябваше да върне част от конфискуваните земи, се оказа по-труден за преглъщане от сенаторите; въпросът така и не получи окончателно решение и макар Лепид да го подлагаше на гласуване на всяко заседание, така и не се събираха достатъчно гласове да го подкрепят. Според новата конституция на Сула това означаваше, че няма право да го внесе за разглеждане в народното или плебейското събрание.

— Но нямам намерение да се предавам — каза веднъж той на вечеря с Брут.

Често се хранеше в къщата на Брут, защото намираше собствения си дом за самотен и потискащ. Когато проскрибциите влязоха в сила, Лепид, подобно на мнозина римляни от висшето общество, имаше сериозни основания да се страхува. През цялото време, докато в Рим бяха вилнели Марий, Цина и Карбон, той не беше мръднал от града, при това беше женен за дъщерята на Сатурнин. Самата Апулея му предложи двамата да се разведат, тъй като се страхуваше за децата им. Имаха трима синове, затова беше наложително да спасят семейното наследство за двамата по-малки. Големият беше даден за осиновяване във фамилията на Корнелий Сципионите и се очакваше да постигне бляскава кариера. Сципионите бяха не само далечни роднини на Сула, но и твърдо го бяха поддържали. Сципион Емилиян (едноименник с легендарния Сципион Африкански Младши) вече беше пълнолетен, когато Апулея предложи развод. Вторият им син Луций беше на осемнайсет, но най-малкият, Марк, беше само на девет. Лепид обичаше жена си, но се беше съгласил на развода в интерес на децата си, а и с мисълта, че един ден нещата ще се уталожат и двамата с Апулея ще могат да се съберат отново. Но Апулея неслучайно се беше родила дъщеря на Сатурнин. Убедена, че присъствието й в живота на съпруга и синовете й ще се превърне в постоянен риск за тримата, тя се самоуби. Смъртта й беше изключително тежък удар за Лепид, който така и не успя да се отърси от шока. Затова гледаше да прекарва свободното си време у приятели, особено у най-близкия си човек Брут.