Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Иди при жреците и започни да преговаряш. Ясно ми е, че няма да сполучиш в нищо — дори и с деца няма да се сдобиеш, — докато жреците не застанат на твоя страна. Авлет продължава да си мисли, че царят е по-важен от духовенството, че Александрия е достатъчно могъща, за да надвие над старото жречество. Но той греши. Може би ще е по-точно да кажа: Авлет си мисли, че е по-важно да бъде македонски цар, отколкото египетски фараон, че щом веднъж е станал цар, рано или късно ще го направят и фараон. От писмата ти разбирам, че ти не си се поддала на тази заблуда. Но това не е достатъчно. Трябва да влезеш в преговори. Жреците си дават сметка, че нашите съпрузи са последните представители на династията, че след хиляда години на кървави нашествия и чуждо управление противопоставянето на враждуващи, млади династии, пък макар и от египетско потекло, е по-голяма опасност от признаването за фараон на последния жив Птолемей. Затова предполагам, че това, което жреците целят, е да докажат своята обществена значимост, да убедят царя в нуждата да се съобразява с мнението им. Съобразявай се с мнението им, скъпа Трифена. Убеди и съпруга си да се съобразява с тях! В крайна сметка те пазят лабиринтите на египетската хазна, те контролират приходите от горните земи, те наблюдават народа. Това, че Нахутено зърно успя да превземе Тива преди седем години, няма никакво значение. Той беше коронясан и помазан, той беше египетски фараон. А и Тива не е целият Нил!

Междувременно продължавай да вземаш от лекарството и не се спречквай излишно нито с мъжа си, нито с жителите на Александрия. Докато те останат твои съюзници, имаш основа да поведеш преговори с жреците в Мемфис.“

В края на секстил Гай Юлий Цезар се завърна при Вация в Тарс. Носеше му писменото съгласие на съседните острови и по-големи пристанища да осигурят исканите кораби и екипажи за война срещу пиратите. Вация беше зарадван от изпълнението на мисията, най-вече от споразумението с Кипър. Но и той имаше две новини за младия легат — първата, че няма повече задачи за него за близкото бъдеще, и втората, че диктаторът Сула е умрял.

— Тогава, Публий Сервилий — каза Цезар, — с твое позволение бих желал да се върна у дома.

— Защо?

— По няколко причини — обясни веднага Цезар. — Първо, и това е най-важната причина — защото вече нямаш нужда от мен. Освен ако нямаш намерение да предприемеш сухопътни действия срещу цар Тигран в Малка Киликия и Кападокия?

— Нямам такива заповеди, Гай Юлий — отвърна му сдържано Вация. — Трябва да се заема с вътрешните проблеми на провинцията и отстраняването на пиратската заплаха. Кападокия и Източна Киликия ще почакат.

— Разбирам. Което потвърждава, че нямаш никакви задачи от военно естество за мен. Другите причини да искам да се прибера у дома са лични. Трябва да консумирам своя брак и да започна юридическа кариера. Годините, които прекарах като Фламен Диалис, ме лишиха от възможност да се хвърля в адвокатската практика. А аз имам сериозното намерение, когато ми дойде времето, да се кандидатирам за консул. Баща ми беше претор, чичо ми — консул, Луций Цезар, техният първи братовчед — консул. Юлиите отново излизаме на предно място на политическата сцена.

— Много добре, Гай Юлий — можеш да се върнеш в Рим — даде съгласието си Вация, който сам беше чакал близо десет години да получи каквото му се полагаше и проявяваше разбиране към подобни мотиви. — Ще се радвам да те препоръчам пред Сената и да отчета изпълнената мисия за участие във военна кампания.

Със смъртта на Сула се сложи край и на дружеските отношения между двамата консули Марк Емилий Лепид и Квинт Лутаций Катул. Двамата поначало трудно се разбираха, но трябваше да умре диктаторът, за да станат явни противоречията им. Катул предложи Сула да бъде погребан с държавни почести и за сметка на хазната, докато Лепид отказваше да разпореди разходи при условие, че покойникът беше достатъчно богат. В Сената се разигра истинско сражение, което спечели Катул. Сула беше погребан за сметка на хазната, която сам приживе бе сторил всичко по силите си да попълни.

Но Лепид не беше човек без поддръжници. Рим започна да посреща един след друг оцелелите от преследванията политически противници на диктатора. Марк Перперна Вейентон и Луций Цина Младши се показаха в родния си град скоро след погребението на Сула. По някакви неясни причини Перперна Вейентон бе успял да избегне официалното си проскрибиране, нищо че бе управлявал Сицилия при идването на Помпей. Може би пропускът се дължеше на деликатното му преотстъпване на провинцията в ръцете на младежа и на факта, че не беше толкова богат, че да представлява примамка за Хризогон. Младият Цина, разбира се, беше напълно разорен. Но сега, след смъртта на диктатора, двамата доскорошни изгнаници се превърнаха в ядрото на тайни съглашателства, чиято единствена цел бе да премахнат суланските закони. От самото начало Цина и Вейентон застанаха зад консула Лепид.