Родос даде съгласието си. Цезар получи желаните кораби, които му бяха обещани за лятото на следващата година.
От Родос младият легат продължи обиколката си към Кипър. Нямаше как да знае, че корабът, с който се размина на излизане от родоското пристанище, возеше доста важна персона — самия Марк Тулий Цицерон, който търсеше почивка от една година съвместен живот със страховитата Теренция и продължителни преговори с Тит Помпоний Атик. Току-що братът на Марк Цицерон Квинт се беше оженил за сестрата на Атик. Цицерон наскоро се беше сдобил и с дъщеря — Тулия, затова знаеше, че докато го няма в Рим, жена му ще си има достатъчно грижи. Беше пристигнал на Родос, за да се срещне с най-известния учен по риторика в света Аполоний Молон, който ръководеше цяла школа. Трябваше му почивка — почивка от Рим, от жена му Теренция и от начина му на живот. Цицерон беше изгубил гласа си, а Аполоний Молон винаги бе твърдял, че гласовите и физическите възможности на човек не трябва по нищо да отстъпват на мисълта му. Цицерон мразеше да пътува, а и се страхуваше, че едно дълго отсъствие от Рим може да попречи на бъдещата му кариера, но все пак изпитваше горещо желание да се отдаде на доброволно изгнание, далеч от близки и приятели. Време беше да си почине .
Но Цезар нямаше да си почива. Слезе от кораба в Пафос, където беше резиденцията на кипърския владетел Птолемей, по-малкия брат на египетския цар Птолемей Авлет. Още при първата му среща с Цезар кипърският управител доказа колко дълъг е бил престоят му в дворовете на Митридат и Тигран. Не само че не разбираше нищо от политика, но и не желаеше да разбере. Изглежда, никой не се беше погрижил за образованието му, а от деня, в който бе напуснал своите покровители, Птолемей бе доказал, че сексуалните му желания не се отличават съществено от тези на витинския цар Никомед. С тази разлика, че Птолемей Кипърски не можеше да се нарече симпатичен човек. Александрийци правилно го бяха оценили при първото му посещение в града; макар никой в Александрия да не се бе противопоставил на назначаването му за регент на острова египтяни бяха пратили предвидливо цяла дузина чиновници, които да управляват вместо него. Именно тези обикновени чиновници държаха властта в Кипър и управляваха в интерес на Египет.
Цезар успя ловко да отклони недоизказаните предложения на Птолемей и насочи цялата си енергия в борбата с местните чиновници. Те не бяха склонни да му сътрудничат — не изпитваха симпатии към Рим и не виждаха какво може Кипър да спечели от действията на Вация. Но може би най-сериозният мотив да упорстват беше обидата как е могъл управителят на Киликия да им прати толкова млад парламентьор.
— Младостта ми — отвърна надменно Цезар — не е от значение. Аз съм човек с блестяща военна кариера и съм член на Сената. Това, че съм влязъл в него рано, само доказва качествата ми. В момента съм главен военен адютант на Публий Сервилий Вация. Трябва да се чувствате поласкани, че толкова висшестоящ римски магистрат е посетил страната ви!
Думите му бяха взети под внимание, но това не промени поведението на кипърските управници. Цезар се опитваше да ги убеди с политически доводи.
— Кипър също страда от пиратството. Как така не желаете да видите, че пиратската заплаха може да бъде премахната само ако всички страни се обединят срещу злосторниците? Публий Сервилий Вация има нужда от достатъчно голям боен флот, за да го пръсне като огромна рибарска мрежа, от която нито една пиратска рибка да не може да се измъкне. Плячката ще бъде огромна, а Кипър ще може да си възстанови търговските контакти из цялото Средиземноморие. Както много добре знаете, именно памфилските и киликийските пирати откъснаха вашия остров от света.
— На Кипър не му е нужен достъп до средиземноморските пазари — възрази му един от александрийските управници на острова. — Всичко, което се произвежда тук, принадлежи на Египет, а ние не сме позволили на пиратите да овладеят морето между Кипър и Египет.
Цезар трябваше да се върнеш при регента Птолемей за повторна аудиенция. Този път се оказа с по-голям късмет, защото регентът беше в компанията на съпругата си Митридатида Ниса. Ако познаваше някой представител на Митридатовото семейство, Цезар щеше да се убеди колко прилича на своите роднини жената на Птолемей — с широки рамене, руси коси, златистозеленикави очи. Митридатида не беше красавица, но излъчваше неустоим чар, който дори Цезар трябваше да признае. Самата тя също не скри симпатиите си към младия римски посланик. Когато глупавият разговор с Птолемей свърши, принцесата хвана гостенина под ръка и го отведе на морския бряг, за да му покаже къде точно богиня Афродита се е родила от морската пяна.
Читать дальше