Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

— Но аз се готвех да замина за Испания! — възпротиви се Катул.

— Няма как — отвърна му Филип. — Предлагам да упълномощим нашия обичан върховен понтифекс Метел Пий, който така и така е действащ управител на Далечна Испания, да поеме управлението и на Близка Испания. Поне докато не намерим подходящ заместник на Квинт Лутаций.

При условие, че всички се надяваха заекващият понтифекс да стои по-дълго време далеч от Рим, подобно предложение беше гласувано с всеобщо одобрение. Сенатът упълномощи Метел Пий да управлява Близка и Далечна Испания едновременно, Мамерк застана начело на Сената, а Катул беше потвърден като главнокомандващ на гражданската война срещу Лепид. Крайно разочарован, той се прибра при легионите си в Кампания, докато не по-малко разочарованият Мамерк остана в Рим.

Три дни по-късно в Рим научиха, че Лепид е вдигнал легионите си на бойна нога, докато легатът му Брут е заминал за Италийска Галия, където събрал двата легиона местни войски и ги съсредоточил в Бонония на кръстопътя на Вия Емилия и Вия Ания; оттам можеха да се притекат по всяко време на помощ на Лепид. Клузий и Ареций все още не се бяха усмирили, нямаше как, след като им бяха отнели всички обществени земи, затова се очакваше и те да подкрепят Брут, когато тръгне да помага на началника си, или да попречат на Катул, ако се опита да го изпревари.

Филип реши да използва случая и да нанесе своя голям удар.

— Главнокомандващият нашите сили Квинт Лутаций Катул се намира все още на юг от Рим, дори не се е присъединил към частите си в Кампания. Лепид вече е поел от Сатурния по посока Рим — говореше Филип, — и е в състояние да блокира пътя на нашите войски, ако решат да се отправят на север срещу съюзника му Брут. Освен това ние не можем да отделим за война срещу Брут войници от легионите на нашия главнокомандващ, така рискуваме да отслабим позициите му и да обречем схватката с Лепид на неуспех. Как тогава да се справим с Брут, който държи разковничето на успеха за Лепид! Трябва отсега да измислим противодействие на Брут, противодействие бързо и ефикасно! Но какво? В момента не разполагаме с други легиони в Италия, а двата в Италийска Галия са под командването на Брут. Дори Лукул, ако все още беше на италийска земя, а не беше заминал за Африка, не би могъл да мобилизира достатъчно бързо два легиона, които да препречат пътя на Брут.

Хората мрачно го слушаха. Всички най-сетне си бяха дали сметка, че гражданската война още не е приключила. Това, че Сула се беше обявил за диктатор и беше забранил със закон всякакви въоръжени акции срещу Рим, не означаваше, че нямаше желаещи да го сторят. Нямаше и година, откакто Сула се беше споминал, а ето че се появи поредният обезумял пълководец, решен да налага едноличната си воля над беззащитната си родина. Само за няколко месеца няколко области на Италия отново се бяха вдигнали на въоръжена борба срещу римляните, нищо че доскоро всички италийци бяха давали мило и драго сами да се превърнат в римляни. Може би сред стотиците сенатори се намираха и почтени люде, които признаваха пред себе си своята вина; но дори да присъстваха в този момент в Курията, никой не намери смелост и желание да говори. Напротив, всички гледаха на Филип като на спасител и му имаха пълно доверие, че ще намери верния изход.

— Има обаче един човек, който може да спре Брут, при това незабавно — изведнъж подхвърли лукавият Филип. — Този човек разполага с ветераните на баща си, които вече могат да се нарекат негови собствени ветерани и които и в момента обработват огромните му владения в северен Пицен и Умбрия. От Пицен до Галия е много по-близо, отколкото от Кампания! Въпросният човек вече е имал случай да докаже своята предана служба в името на Рим, също както и баща му многократно го е доказвал преди него. Говоря, разбира се, за младия конник Гней Помпей Велики. Победител при Клузий, победител в Сицилия, победител в Африка и Нумидия. Нима беше случайно, че не друг, а Луций Корнелий Сула позволи на този млад конник да ознаменува триумф по улиците на Рим? Не, защото този млад римски конник и днес е нашата най-голяма надежда! А той е в състояние да спре Брут за броени дни!

Новоназначеният принцепс Сенатус и втори консул нервно се размърда на стола си.

— Гней Помпей не е член на Сената — каза Мамерк, — а на мен не ми се нрави идеята да връчим военното командване на човек, който не принадлежи на съсловието ни.

— Напълно съм съгласен с теб, Мамерк Емилий! — отвърна му веднага Филип. — На никого на твое място подобна идея не би се понравила. Но дали притежаваме по-добра възможност? Разполагаме с конституционното право във време на голяма опасност да потърсим своите пълководци — спасители извън Сената. Не друг, а самият Сула ни връчи това право. Той е най-консервативният римски държавник за всички времена, няма друг като него, който толкова стриктно да се е придържал към традициите. И тъкмо той предвиди, че може да възникне ситуация подобна на днешната, именно той намери начин за разрешаването й.