Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Филип стоеше до стола си (както Сула беше разпоредил в правилника), но бавно се извъртя към хората от едната и от другата си страна. Откакто преди години се беше заловил със съсипването на Марк Ливий Друз, и качествата му на оратор се бяха подобрили, и авторитетът му на сенатор се беше повдигнал; нямаше ги вече панаирджийските номера, които навремето превръщаха всяко негово изказване в трагикомедия.

— Назначени отци — заяви тържествено Филип, — нямаме време за губене в излишни дебати. В настоящия момент войските на Лепид вече вървят към Рим. Дали бих могъл най-любезно да помоля нашия първи консул Децим Юний Брут да подложи предложението ми на гласуване? Питам Сената дали ще разреши на Гней Помпей Велики да въоръжи старите си легиони, за да се изправи срещу Марк Юний Брут от името на римския Сенат и народ. Ще благоволи ли Сенатът да връчи проконсулски империум на конника Гней Помпей Велики.

Децим Брут вече бе отворил уста да изрази своето съгласие, когато Мамерк го хвана за ръката.

— Ще се съглася да подложиш предложението на гласуване, Децим Юний — изпревари го Мамерк, — но не и преди Луций Марций да е изяснил по-добре фразата, която използва във въпросното предложение! Доколкото чух той каза: „да въоръжи старите си легиони“, без да спомене изрично за колко стари легиона става дума! Колкото и славни да са деянията на Гней Помпей, той дори не е член на Сената! Не можем да му позволим да набира в името на Рим колкото си иска легиони. Искам да кажа, че в решението ни трябва изрично да се споменава колко легиона е упълномощен да сформира и използва във войната Гней Помпей. Нека отсега кажа, че техният брой не бива да надвишава два. Като управител на Италийска Галия Брут разполага само с два легиона не особено опитни войници, които поддържат реда в региона и не са имали случай да влизат в открити сражения. На нас са ни напълно достатъчни два легиона обиграни помпеанци.

Подобна уместна забележка никак не зарадва Филип, но той сметна за по-разумно да отстъпи. Мамерк беше флегматичен, но упорит човек, който цял живот бе трупал авторитет в политиката… А освен това беше женен за дъщерята на Сула.

— Моля Сената за извинение! — каза Филип. — Какъв непростим пропуск! Благодаря на нашия уважаван принцепс Сенатус и втори консул за навременната намеса. Разбира се, че исках да кажа два легиона. Нека предложението бъде гласувано, Децим Юний, като се има предвид точният брой на легионите.

Предложението беше гласувано и прието без нито един глас против. Цетег се беше протегнал, все едно се прозява, което всъщност беше изпробван сигнал към всички негови клиенти и съмишленици по задните редове на залата. И тъй като се решаваше въпросът за войната и мира, решението на Сената имаше законова сила; във време на война и по въпросите на външната политика народното или плебейското събрание вече нямаха думата.

След толкова политически уловки и увъртания самата война трудно можеше да се нарече дори конфликт. Макар Лепид да бе тръгнал срещу Рим много преди Катул да напусне Кампания, пръв под стените на града се озова именно Катул, който зае Марсово поле. Когато Лепид се показа на другия бряг на реката, в така наречената област Транстиберим (той беше пристигнал по Аврелиевия път), Катул запречи с барикади и войска всички мостове, затова Лепид трябваше да отстъпи на север към Мулвиевия мост. В крайна сметка двете армии се сблъскаха от североизточната страна на Вия Лата под самите Сервиеви стени при Квиринала. Тук-там някоя по-ожесточена схватка създаваше впечатлението, че се води сериозен бой, но битката скоро се превърна в преследване. Лепид се оказа безнадежден тактик, неспособен да разгърне правилно армията си и съответно неспособен да спечели никакво сражение.

Само час след началото на боя той отстъпваше обратно към Мулвиевия мост, а Катул го следваше. На север от град Фрегена Лепид се обърна и даде ново сражение, но само колкото да подсигури собственото си бягство в Коза. От Коза успя да се прехвърли на остров Сардиния, придружен от двайсет хиляди войници пехота и хиляда и петстотин конници. Имаше намерение да престрои армията си и да се върне да си опита наново късмета в Италия. С него на острова се бяха оттеглили синът му Луций, бившият съмишленик на Карбон Марк Перперна Вейентон и Луций Цина Младши. Най-големият син на Лепид Сципион Емилиан отказа да напусне Италия. Вместо това се окопа с легиона си в старата и непристъпна крепост на Албанската планина над град Бовила. Там беше и обсаден.