Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

— Така е — съгласи се Сервилия, без да издава с нищо чувствата си.

— И аз съжалявам — рече Гнея, колкото да се чуе гласът й. Но в погледа на Сервилия не се четеше нито симпатия, нито съжаление към бедната й братовчедка; тя не я ненавиждаше, колкото ненавиждаше майка й, но дълбоко я презираше.

— Какво ще правиш сега? — попита Порция.

— Ще се омъжа възможно най-скоро.

— Ще се омъжиш! Няма да е уместно за жена в твоето положение. Аз не се омъжих, след като изгубих съпруга си.

— Предполагам, че никой не те е искал.

Порция Лициниана гордо стана от стола си и троснато изрече:

— Изпълних дълга си, изказах ти съболезнования. Хайде, Гнея, време е да си вървим. Не трябва да пречим на Сервилия да си намери нов съпруг.

„Съжалявам, че нямах камъни да ви изпратя“ — мислеше си самодоволно Сервилия, щом те тръгнаха.

Още по-нежелан от Гнея и Порция беше третият роднина, който се яви на вратата скоро след като те си заминаха. Най-малкият от шестимата сираци, Марк Порции Катон, беше брат на Сервилия от майка им Ливия Друза, сестрата на Мамерк и Марк Друз.

— Брат ми Цепион също щеше да дойде — оправдаваше го Катон с грубия си, дрезгав глас, — но точно в момента не е в Рим. Служи в армията на Катул като контуберналис, ако знаеш какво значи това.

— Знам — осведоми го любезно Сервилия.

Ако Порция Лициниана само се правеше на невъзмутима, то младият Катон си беше такъв по рождение. На шестнайсет години, сиреч пълнолетен, той продължаваше да живее под грижите на Гнея и майка й. Мамерк беше продал къщата на Друз преди известно време; племенниците му живееха в дома на покойния си баща Катон Салониан.

Огромният, остър като нож нос не позволяваше на Катон да се нарече красив, но младежът беше доста привлекателен. За разлика от повечето си роднини беше светлокож и широкоплещест. Големите му, живи очи бяха бледосиви, късо подстриганата му коса имаше червеникавокафяв цвят, напомнящ за узрели лешници. Сервилия обаче гледаше на него като на изрод — наивен, невъзприемчив, безчувствен, а и склонен от малък да се бие.

Между двамата имаше десет години разлика, бащите им бяха различни, но това не беше всичко: Сервилия беше истинска патрицианка, родът й водеше началото си до тъмните времена на римските царе; докато Катон беше наследник на някаква проста робиня от келтски произход, някоя си Салония, която Катон Цензор на стари години беше взел за жена. Сервилия никога нямаше да прости позорното петно, което майка й лепна на родовата чест, затова не можеше да погледне с добро око малките си братя и сестра — от порочната връзка на Ливия Друза с Катон Салониан. Пред Катон дори не се опитваше да прикрива чувствата си, но за съжаление с Цепион, който се предполагаше, че е син на баща й (но тя знаеше, че не е), трябваше да се държи почтително. Заради доброто име на семейството! Ако това може да е добро име…

— Изглежда, вуйчо Мамерк не успя да ти намери най-подходящия съпруг — подметна Катон.

— Не съм съгласна — отвърна му хладно Сервилия. — Мен ме уреждаше идеално. В крайна сметка друго си е да си Юний Брут. Може и да беше плебей, но потеклото му беше безупречно… По двете линии.

— Кога най-после ще разбереш, че потеклото на човек не е важно?

— Няма как да го разбера, след като не е вярно. Потеклото на човек струва много повече от делата му.

— Ти си един непоправим сноб!

— Да, сноб съм наистина. И благодаря на боговете за това.

— Ще развалиш сина си.

— Когато му дойде времето, ще си проличи.

— Когато порасне, аз ще го поема. Ще му избия всички аристократични приумици от главата!

— Само през трупа ми.

— Как ще ме спреш? Момчето не може да остане вечно при тебе. След като вече е без баща, ще го поема аз като най-близък роднина.

— Момчето няма да е вечно без баща. Аз ще се омъжа повторно.

— Да се омъжиш повторно не отива на такава изискана аристократка като теб. Предполагах, че точно ти ще следваш във всичко примера на Корнелия, майката на Гракхите!

— Твърде умна съм, за да постъпя така. Една римска патрицианка трябва да има съпруг, който да защитава името, честа и авторитета й. Така де, съпруг, който да отговаря на нейното високо обществено положение.

Катон се засмя:

— Искаш да кажеш, че ще се омъжиш за някой разглезен смешник като Друз Нерон!

— Друз Нерон вече го е взела сестра ми Лила.

— Двамата не могат да се понасят.

— Мога само да им съчувствам.

— А аз ще се оженя за дъщерята на вуйчо Мамерк — изведнъж се похвали той.