Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Сервилия го стрелна с изпепеляващ поглед.

— Няма да я бъде! Емилия Лепида отдавна е сгодена за Метел Сципион — още когато вуйчо Мамерк и Метел Пий воюваха заедно в армията на Сула. В сравнение с Метел Сципион, Катоне, ти си мижитурка!

— Няма значение мижитурка ли съм или не. Емилия Лепида може да е сгодена за Метел Сципион, но не го обича. Двамата се карат през цялото време, а тя на чие рамо отива да плаче? На моето, разбира се! Ще се оженя за нея, имаш ми думата!

— Има ли нещо под слънцето, което да не те прави толкова самодоволен? — ядоса се най-накрая Сервилия.

— И да има, още не съм го видял.

— Не се тревожи, рано или късно ще излезе.

Катон отново избухна в грозния си, стържещ смях.

— Надявай се!

— Не се надявам, знам .

— Сестра ми Порция вече е задомена — подхвърли Катон. Не че искаше да сменя темата, но му харесваше мисълта още повече да подразни надменната си сестра.

— Не се и съмнявам, за поредния Ахенобарб. Луций, най-вероятно?

— Точно така, за младия Луций. Много ми харесва! Един човек с правилно мислене.

— Как иначе, като е почти същото парвеню като теб.

— Тръгвам си. — На Катон му омръзна да се заяжда.

— Радвам се да го чуя!

Вечерта Сервилия се прибра в самотната си спалня, изпълнена със злоба и желание за мъст. Значи роднините й не бяха съгласни тя да се омъжи втори път? Значи вече я бяха отписали?

— Не са познали! — закани се тя и скоро след това заспа. На сутринта отиде да навести вуйчо си Мамерк, с когото винаги се бяха разбирали добре.

— Ти си изпълнител на завещанието на съпруга ми — напомни му Сервилия. — Искам да знаем какво ще стане със зестрата ми.

— Зестрата е все още твоя, Сервилия, но на теб тя няма да ти е нужна, след като си вдовица. Марк Юний Брут ти е оставил достатъчно средства, за да живееш комфортно до старини. Синът ти е един много богат гражданин.

— Но аз имах предвид именно, че не искам да оставам вдовица, вуйчо. Искам да се омъжа повторно, стига да ми намериш подходящ съпруг.

Той примигна.

— Доста бързо решение.

— Няма никакъв смисъл да отлагаме.

— Не можеш да се омъжиш в идните девет месеца, Сервилия.

— Което ти дава достатъчно време да ми намериш подходящ съпруг. Трябва да бъде поне от ранга на Марк Юний, както и да е не по-малко богат. Най-добре ще е да е по-млад от него.

— Ти на колко си сега?

— На двайсет и седем.

— Значи си търсиш съпруг около трийсетте?

— Би било идеално, вуйчо Мамерк.

— И да не е някой търсач на зестри…

Сервилия го погледна изкъсо.

— В никакъв случай!

Той се усмихна.

— Добре, Сервилия, ще се поогледам. Едва ли ще е много трудно. Ти си аристократка, имаш зестра двеста таланта, а вече си доказала, че си плодовита. Синът ти няма да се превърне в тежест нито за теб, нито за евентуалния ти съпруг, той си има достатъчно голямо наследство. Да, мисля, че ще успея да ти намеря подходящ кандидат!

— Между другото, вуйчо — подметна Сервилия, докато ставаше от стола си, — знаеш ли, че младият Катон е хвърлил око на дъщеря ти?

— Какво?

— Младият Катон си е харесал Емилия Лепида.

— Но тя е сгодена за Метел Сципион!

— И аз това му казах на Катон, но той очевидно не гледа на годежа като на пречка. Аз самата не мисля, държа да отбележа, че Емилия Лепида би заменила Метел Сципион за Катон. Но нямаше да съм честна с теб, ако не ти бях съобщила за намеренията на Катон.

— Двамата са близки приятели, така е — Мамерк изглеждаше смутен, — но пък и са на една възраст с Емилия! Момичетата обикновено не се интересуват от връстниците си.

— Повтарям ти, нямам никаква представа дали тя има същите намерения като него. Казвам ти какво мисли Катон.

„А това — мислеше си Сервилия, докато напускаше дома на Мамерк и Корнелия Сула на Палатина — ще те постави на мястото ти, Марк Порции Катон! Как смееш да си въобразяваш, че дъщерята на вуйчо Мамерк може да ти стане жена! Та тя е патрицианка и по баща, и по майка!“

Сервилия се върна вкъщи предоволна. По много причини не беше покрусена от вдовството си. Когато се бяха оженили с Марк Юний Брут, мъжът й не й се струваше много възрастен, но след осем години съвместен живот той видимо се беше състарил и Сервилия си даваше сметка, че едва ли ще се сдобие с второ дете. Един син беше напълно достатъчен да наследи името и клиентелата на баща си, но няколко дъщеря не биха дошли никак зле за семейството; предвид на богатата си зестра те щяха да си намерят високопоставени съпрузи, които да поддържат брат им в политиката. Да, смъртта на Брут беше изненадваща за Сервилия, но не и повод за мъка. Слугата лично й отвори.