Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Ако бъда преизбран за консул.

Ако и последният югер конфискувана земя в Италия се върне на доскорошните й притежатели.

Ако се възстановят изцяло наследническите права на синовете и внуците на проскрибираните.

Ако се възстановят всички предишни правомощия на народните трибуни.“

— А това — обърна се Филип към Сената — е достатъчно, надявам се, и за най-големите скептици сред вас да разберете какви са истинските цели на Лепид! За да изпълним неговите условия, ние трябва да унищожим цялата конституция, която с толкова воля и усилия Луций Корнелий Сула успя да ни дари. Лепид много добре знае, че не можем да сторим подобно нещо. Отговорът на подобно предизвикателство може да е само един — война. Ето защо се обръщам към Сената с искане да гласуваме незабавно „Сенатус консултум де република дефенденда“, сиреч да обявим извънредно положение.

Но подобно предложение само даде тон за разгорещени дебати и гласуваха извънредното положение чак на петия ден от краткия мандат на първия интеррекс. След успешното гласуване на декрета Катул получи официални пълномощия да води военните действия срещу доскорошния си колега Лепид. Той трябваше незабавно да се върне в Кампания и да се приготви за бойни действия.

На шестия ден от януари Флак Принцепс Сенатус напусна длъжността си на интеррекс и я прехвърли на втория по старшинство сенатор — Апий Клавдий Пулхер. Клавдий така и не беше напуснал Рим заради мъчителната си болест. Промяната обаче му подейства ободряващо и той с известен ентусиазъм се залови да свика центуриатните комиции и да председателства изборите. Изборите, както той оповести, щяха да се проведат на Авентинския хълм, вътре в периметъра на Сервиевите стени — мястото формално се намираше извън свещените предели на померия, но беше достатъчно добре защитено от възможна атака от север.

— Не е ли странно — разсъждаваше Катул, докато двамата с Хортензий разговаряха при една от последната си срещи. — След толкова дълги години, в които не сме имали възможност сами да избираме управниците си, се оказваме почти неспособни да проведем толкова дълго очакваните избори. Сякаш сме привикнали някой друг да взема решенията вместо нас и да се грижи за нас като за малки деца.

— Това — сряза го доста грубо Хортензий — го разправяй на глупаците, Квинт! Аз лично съм склонен да приема, че по някакво странно стечение на обстоятелствата годината, в която за пръв път щяхме да гласуваме свободно, съвпадна с годината, в която един римски консул отказа да изпълнява задълженията си. Нека ти напомня все пак, че в момента провеждаме въпросните избори, а й за в бъдеще римската държавна машина ще функционира така, както се предполага по конституция!

— Да се надяваме тогава — рече Катул, видимо засегнат, — че гражданите ще съумеят да направят избор не по-малко мъдър от избора на Сула!

Но Хортензий пак намери какво да му отвърне:

— Ти май съвсем забравяш, скъпи Квинт, че именно Сула избра Лепид!

Като цяло водещите сенатори (включително Катул и Хортензий) можеха да бъдат доволни от мъдростта на гласоподавателите. За първи консул бе посочен сравнително възрастният Децим Юний Брут, който беше прекарал живота си в Рим, но беше ловък политик и способен човек. Втори консул стана не друг, а Мамерк. Очевидно и избирателите имаха високо мнение за фамилията на Аврелий Котите, защото след като Сула беше посочил за претор предишната година Гай Аврелий Кота, сега брат му Марк се сдобиваше със същите почести, при това по волята на народа. Нещо повече, жребият пожела Марк Кота да поеме функциите на чуждестранен претор.

Катул бе останал в Рим, колкото да изчака изхода от изборите, и побърза да предложи върховното командване на двамата новоизбрани. Както се очакваше, Децим Брут отказа. Оправда се с напредналата си възраст и с липсата на нужните качества на военен; Мамерк трябваше да поеме тежестта върху себе си. Наскоро навършил четиридесет и три, той се радваше на успешна военна кариера, след като нито за миг не бе изоставил тъста си Сула. Но непредвидени обстоятелства, както и подмолната игра на Филип му попречиха да се възползва от случая. Луций Валерий Флак, който навремето беше правил компания в управлението на Гай Марий, умря в същия ден, в който предаде пълномощията си на интеррекс. Филип незабавно предложи Мамерк да бъде избран за изпълняващ длъжността принцепс Сенатус.

— Ние не можем да заседаваме без водач на Сената — обясняваше Филип, — нищо че открай време е било задача на цензорите да го избират. По традиция длъжността се изпълнява от най-старшия патриций, но законът предоставя на цензорите да назначат, който и да е патриций, по свой избор. Най-възрастният патриций в Сената е Апий Клавдий Пулхер, но неговото здраве е разклатено, а той така или иначе се готви да замине за Македония. На нас ни трябва принцепс Сенатус, който да е млад, здрав… И който да си стои тук, в Рим! Докато дойде време да изберем цензори, предлагам за изпълняващ длъжността да изберем Мамерк Емилий Лепид Ливиан. Предлагам също така той да остане в Рим, докато нещата се успокоят. Следователно Квинт Лутаций Катул трябва да запази своите функции на главнокомандващ.