Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

— Особено когато начело на заседателите стои Лентул Сура.

И понеже тъкмо Публий Корнелий Лентул Сура беше председател на съдебните заседатели по току-що изгубеното дело, той надигна вежди.

— Това, виж, беше полезна информация, Цицероне!

— Скъпи приятелю, няма въпрос, свързан с нашите съдилища, по който да не съм наясно! — похвали се за сетен път Цицерон. — Ако имаш някой ден въпроси, питай.

— Ще попитам, не се съмнявай — увери го Цезар. Двамата си стиснаха ръце и Цезар пое към дома си в срамния за адвокатите квартал Субура.

Квинт Хортензий се беше скрил зад една колона и сега уж случайно застана до Цицерон, който наблюдаваше отдалечаващия се Цезар.

— Днес беше на висота — похвали своя съперник Хортензий. — Само още няколко години да събере опит, скъпи Цицероне, и ще трябва да бдиш над лаврите си.

— Дай му почтени заседатели, скъпи Хортензий, и твоите лаври щяха да отлетят още тази сутрин.

— Не си справедлив!

— То няма да продължи вечно.

— Кое по-точно?

— Това заседателите да са само сенатори.

— Глупости! Сенатът си върна властта веднъж завинаги.

— Това , което ти казваш, е глупост. Гражданите настояват за възстановяване правата на народните трибуни. А когато трибуните си върнат старите пълномощия, Квинт Хортензий, заседателите пак ще се избират от конническото съсловие.

Хортензий вдигна рамене.

— На мен ми е все тая, Цицероне. Сенатори или конници, подкупът си е подкуп… Когато се стигне дотам.

— Аз заседатели не подкупвам — ядоса се Цицерон.

— Знам, че не подкупваш. Нито пък той — Хортензий махна с ръка по посока на Субура. — Но това е вече традиция, скъпи приятелю, при това общоприета!

— Във всеки случай традиция, която няма с какво да зарадва добрия адвокат! Когато аз спечеля едно дело, ще ми се да знам, че съм го сторил благодарение на уменията си, а не с парите, които клиентът ми е дал на заседателите.

— Тогава значи си глупак и няма да те бъде дълго.

При тези думи в тъмните очи на Цицерон проблеснаха заплашителни искрици.

— Ще те надживея, Хортензий! Не се съмнявай в това!

— Аз съм непоклатим.

— И Антей беше непоклатим, докато Херкулес не се сети да го вдигне от земята. Аве , Квинт Хортензий.

В края на януари на другата година Цинила роди първата дъщеричка на Цезар — Юлия, снежнобяло и крехко същество, което направи щастливи родителите си.

— Синът струва много разходи, мила съпруго — хвалеше я Цезар, — докато дъщерята е особен политически залог. Когато е патрицианка и по майка, и по баща и се радва на добра зестра, всяка дъщеря се превръща в безценен коз за баща си. Докато със синовете никога не сме сигурни какво ще излезе от тях. Юлия е чудесна. И тя като баба си Аврелия ще има да избира между десетки кандидати.

— С тази разлика, че не виждам голямата зестра — отбеляза майката, която беше преминала през известни усложнения, но се възстановяваше.

— Не се тревожи, Цинила, сладка моя! Докато Юлия стане мома за женене, зестрата ще е готова.

Аврелия беше в стихията си. Детето й беше поверено и тя се влюби в него. Вече се беше сдобила с четири внучета — двамата синове на Лия, и двамата от различни бащи, и момчето и момичето на Ю-Ю. И все пак никое от тях не беше расло в нейната къща. Пък и те не бяха наследници на сина й, на слънцето на живота й.

— Очите й ще се запазят сини, много са бледи, за да потъмнеят — радваше се Аврелия, защото Юлия приличаше на баща си. — И косите й са светли.

— Радвам се, че виждаш коса — отвърна замислено Цезар. На мен ми изглежда абсолютно плешива, а това не е добре за нас, Цезарите, които се славим с гъстите си коси.

— Глупости! Естествено, че има коси! Почакай да навърши годинка, сине, и тогава ще видиш какво значи гъста коса. При това няма да потъмнее. Малкото бебче ще бъде една светлокоса хубавица.

— На мен ми изглежда лишена от всякакъв чар — като бедната Гнея.

— Цезаре, Цезаре! Та още е новородено! Като порасне, ще заприлича на тебе.

— Съдба — заключи той и се махна от стаята.

Отиде в най-известната кръчма в града, на ъгъла на Форум Романум и Клив Орбий; беше получил съобщение, че клиентите, които го бяха наели да съди Долабела, са се върнали в Рим и държат на всяка цена да разговарят с него.

— Имаме ново дело за теб — посрещна го водачът на гръцката група, Ификрат от Солун.

— Поласкан съм — навъси се в недоумение Цезар. — Но кого искате да съдите този път? Апий Клавдий не е достатъчно време управител, за да има в какво да го обвините… Освен това не се знае дали сенатът ще се съгласи един действащ проконсул да бъде подведен под отговорност.