Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

— И все пак — предупреждаваше той клиентите си сутринта преди разглеждането на делото — не се надявайте твърде много. Съдебните заседатели са сенатори, а настроенията в сената са предимно на страната на Долабела. От римска гледна точка той е бил добър провинциален управител, защото държеше скордизите настрана. Не мисля, че ще успеем да спечелим.

Което излезе вярно. Цезар беше събрал убедителни доказателства, каквито само едни римски сенатори можеха да си позволят да не приемат, беше подготвил забележителна реч, но така или иначе съдът оправда Долабела. Цезар не сметна за нужно да се извинява на клиентите си, пък и те не се чувстваха измамени от него. Начинът, по който той представи доказателствата в съда, изящната му реч щяха да се помнят от цяло едно поколение познавачи на римското правораздаване. Интересът беше такъв, че мнозина дори го убеждаваха да публикува речите си.

— Ще служат като учебници по риторика и право — убеждаваше го Марк Тулий Цицерон, който искаше и едно копие за себе си. — Разбира се, не беше добре, че загуби делото, но се радвам, задето се върнах навреме да те чуя как спориш с Хортензий и Гай Кота.

— И аз се радвам, Цицероне. Едно е да слушаш фалшивите комплименти на Цетег, друго е адвокат като тебе да иска копия от речите ти — отговори му Цезар, който изпитваше искрена гордост от молбата му.

— Като оратор не можеш да ме научиш на нищо — рече Цицерон, без да си дава сметка, че Цезар не е склонен да приема такива твърдения, — но можеш да си сигурен, Цезаре, че ще изуча подробно начина, по който си разследвал случая и по който представи доказателствата. — Двамата се разхождаха заедно по форума, а Цицерон нямаше намерение да млъкне. — Това, което ми направи най-дълбоко впечатление, е способността ти да използваш гласа си. В нормален разговор гласът ти е плътен и нисък! А когато говориш пред тълпата, тонът ти се изостря, гласът ти става някак висок, ясен и може да надвика всякаква глъч. Кой те е учил?

— Никой. Просто съм забелязал, че мъжете с дебел глас по-трудно се налагат в спор с хора с тънки гласове. И понеже държа да ме слушат, си преправям гласа.

— Аполоний Молон — през последните две години учих при него — смята, че височината на човешкия глас зависи от дължината на врата му. Колкото по-дълъг е вратът, толкова по-нисък е гласът. А ти имаш твърде източен врат! За щастие моят си е точно какъвто трябва.

— Сиреч къс — подхвърли Цезар.

— Не, среден — настоя Цицерон.

— Изглеждаш добре, а и си понатрупал няколко килца. Те са нужни на адвоката.

— И се чувствам добре. Изгарям от желание да се върна в съда. И все пак — замисли се Цицерон, — не мисля, че бих мерил сили с теб. Титаните понякога трябва да избягват пряк сблъсък. Предполагам, че с Хортензий и Гай Кота не бива да се състезавам.

— Очаквах да се изявят на по-голяма висота — сподели Цезар. — Ако заседателите не бяха решили от самото начало какво ще отсъдят, двамата просто щяха да изгубят делото. Бяха мудни и не разполагаха с убедителни аргументи.

— Съгласен съм. Гай Кота ти се пада вуйчо, нали?

— Да, но това няма значение. Не сме в добри отношения.

Двамата се спряха при един известен със закуските си продавач. Сергията се намираше точно срещу Държавния дом на фламен Диалис.

— Мисля — подхвана нова тема Цицерон, — че въпросът с твоето фламинство все още крие известни юридически неясноти. Не смяташ ли да се възползваш от тях и да се настаниш в тази удобна къща до сергията на Гавий? Дочувам, че живееш в апартамент в Субура. Това не е подходящ адрес за способен адвокат като теб, Цезаре!

Цезар потръпна.

— Дори в най-мизерната колиба на Есквилина да живеех, Цицероне, пак не бих се изкушил!

— Е, за себе си трябва да кажа, че се радвам на живота си на Палатина — похвали се Цицерон. — Брат ми Квинт наследи старата семейна къща в Карина — обяви той тържествено, все едно родът му я беше притежавал от векове, когато къщата беше купена от баща му, при това след раждането му. Той явно се сети за нещо и се разсмя. — Като става дума за оправдаване в съда, навярно си чул какво каза Квинт Калидий, след като съдът за данъчни злоупотреби го осъди навремето?

— Страхувам се, че съм пропуснал клюката. Но ти ще ми кажеш.

— Заяви, че не се изненадвал от присъдата, тъй като откакто Сула допускал само сенатори за заседатели, таксата за подкуп била скочила рязко — триста хиляди сестерции, а той не можел да си ги позволи.

Цезар се засмя.

— Това ще го запомня. Значи трябва да стоя далеч от съда за злоупотреби!