Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

От септември 78 г. пр.Хр. до юни 71 г.пр.Хр.

Цезар не виждаше причини да бърза към дома след края на службата си при Публий Сервилий Вация. Вместо това използва времето да обиколи онези части от Римска Азия и съседна Ликия, които дотогава не бе имал случай да посети. Прибра се в Рим към края на септември. Това беше същата онази година, когато Лепид и Катул управляваха, и Цезар завари града сериозно разтревожен от действията на Лепид: консулът беше заминал да събира армия в Етрурия, преди да изпълни най-важното си задължение — да организира изборите за следващата година. Гражданската война се усещаше във въздуха, всички само за нея говореха.

Но една гражданска война — истинска или въображаема — не беше събитие, заради което Цезар да губи от ценното си време. Той трябваше да изпълни някои семейни задължения.

Майка му не изглеждаше остаряла, но беше променена: беше тъжна.

— Защото Сула е умрял! — направо й заяви Цезар с онзи добре познат тон, който намекваше за старите години, когато мнозина подозираха Сула и Аврелия в любовна връзка.

— Да.

— Защо? Да не си му длъжна за нещо?

— Дължа му твоя живот, Цезаре.

— Който той единствен държеше да отнеме!

— Съжалявам, че не е още жив — отсече тя.

— Аз пък не съжалявам.

— Тогава да говорим за друго.

Младежът въздъхна и се облегна на стола си. Няма що, майка му не се признаваше за победена. Все така го гледаше с гордо изправена глава, със самочувствието, че каквито и аргументи да използва, синът й в нищо не може да я разубеди.

— Време е да легна с жена си, майко.

Аврелия се намръщи.

— Тя е само на шестнайсет.

— Да, знам, че това не е подходяща възраст за женитба, но Цинила е моя съпруга от девет години, така че положението е различно. Още когато ме посрещна на вратата, усетих, че е готова да легне с мен.

— Да, мисля, че си прав, синко. Дядо ти щеше да каже, че връзката между двама патриции е опасна заради вероятното трудно раждане. Бих желала да е по-голяма, когато й дойде време да изпълнява задълженията си.

— Цинила ще се справи, майко.

— И кога смяташ да стане събитието?

— Тази вечер.

— Бихме могли с нещо да изтъкнем това укрепване на брака, Цезаре. Нещо като семейна вечеря. И двете ти сестри се намират в Рим в момента.

— Никаква семейна вечеря. Никаква суматоха.

Така и стана. Аврелия се подчини на желанието на сина си — до такава степен, че дори снаха й не разбра какво се очаква от нея. Едва след вечеря, когато понечи да се прибере в спалнята си, Цинила беше задържана от Цезар и си даде сметка колко необичайно пуст е триклиният.

— Тази вечер ще бъде, Цинила — хвана я за ръка той и я поведе към своята стая.

Тя пребледня от притеснение.

— О! Но аз не съм готова!

— За това никое момиче не е готово. Което е достатъчна причина да свършим всичко възможно най-бързо. Щом преодолеем началото, всичко ще си дойде на мястото.

Цезар беше сторил добре, като не остави на жена си време да мисли какво й предстои. Разбира се, през последните четири години тя не беше преставала да мисли за това, но друго си беше то да стане изведнъж. Цезар й помогна да свали дрехите си, като не забрави да ги сгъне прилежно една върху друга. Изпитваше приятни чувства при самата мисъл, че господарската спалня най-сетне посреща друга жена, след като Аврелия му я беше отстъпила след смъртта на баща му. Цинила седна на ръба на леглото и безмълвно го наблюдаваше, но когато Цезар на свой ред започна да се съблича, не издържа и затвори очи.

Когато бе готов, мъжът й седна до нея, хвана и двете й ръце и ги притисна до бедрото си.

— Знаеш ли какво ти предстои, Цинила?

— Да — отвърна тя със затворени очи.

— Тогава ме погледни.

Големите й черни очи се отвориха и с известно усилие се спряха на лицето му. Той й се усмихваше, при това с любов.

— Колко си хубава, жено, и колко добре изглеждаш без дрехи.

Цезар докосна гърдите й — стегнати и закръглени. Цинила на свой ред протегна ръка и го погали по гърдите.

Той я прегърна, целуна я и тя си даде сметка, че се случва това, за което беше мечтала, че реалността се оказваше по-красива и от най-смелите й мечти. Разтвори устните, отвърна на целувката му, погали гърба му и в следващия миг усети как двамата са се озовали на леглото. Цялото й тяло тръпнеше в наслада при самия допир с неговото. Кожата му, както Цинила с изненада откри, беше гладка като нейната, а удоволствието, което докосването до нея й даваше, се предаваше из цялото й тяло.