— Защо — не беше издържал консулът Гай Скрибоний Курион, — постоянно притесняваш мен и колегата ми Гней Октавий. Защо притесняваш преторите, едилите, другите народни трибуни, Публий Цетег, всички консуларни сенатори и изобщо знатни люде, та дори банкера Тит Атик и квесторите! И защо след всичко това никога и по никакъв повод дума не обелваш по адрес на Марк Лициний Крас? Да не би Марк Крас да не е достоен за твоя остър език? Или просто Марк Крас стои зад теб и ти пълни гушата? Хайде, Сициний, кажи защо пропускаш Крас?
Сициний добре знаеше, че Курион и Крас не се долюбват, но се замисли над въпроса и накрая заяви:
— Защото Марк Крас има слама около двата си рога!
Публиката се запревива от смях, защото шегата беше много сполучлива. В Рим имаше обичай, ако някой вол напада хората, рогът, с който мушка, да бъде обвит със слама, та чуждите хора да се пазят. Случеше ли се волът да има слама около двата рога, всички го отбягваха като прокажен. В този смисъл шегата би била безвкусна и груба, ако Марк Крас не се славеше със своето волско изражение на дълбоко безразличие и привидно добродушие. Никой не се и съмняваше, че в действителност на него трябва да му се увие слама на двата рога.
Как след всичко това Цезар да убеди тълпата, че едно дело е по-интересно от празнословията на Сициний? Как да привлече достатъчно публика на процеса? Докато размишляваше над въпроса, гръцките му клиенти се прибраха в Беотия, за да потърсят свидетели и доказателства според желанията на адвоката; месеците минаваха, клиентите се появиха, а Цезар все още не беше подал жалбата пред Юнк.
— Не разбирам! — разочарова се Ификрат. — Ние наистина не бързаме, но ако така я караме, никога няма да стигнем до процес!
— Имам усещането, че трябва да постъпим другояче — обясни Цезар. — Бъди търпелив, Ификрате, обещавам ти, че няма да чакате още дълго. Успяхте ли да скриете добре свидетелите?
— Точно както ни нареди. Всички са настанени в частна вила в Кума.
И така, един ден в началото на юни, Цезар най-после реши как да постъпи. На път за вкъщи се беше спрял край трибунала на чуждестранния претор Марк Теренций Варон Лукул. Той беше по-малък брат на Луций Лукул — човека, когото повечето римляни смятаха за най-обещаващия държавник след смъртта на Сула — и по много неща му приличаше. Разделени от съдбата като малки деца, двамата братя не бяха забравили всичко онова, което ги свързваше. Напротив, привързаността им само се беше засилила. Лукул нарочно беше отложил своята политическа кариера, за да бъдат с Варон заедно куриатни едили — двамата в екип бяха организирали най-бляскавите гладиаторски игри от много години насам и цял Рим ги беше запомнил с добро. Всички вярваха, че и двамата Лукули скоро ще се доберат до консулската длъжност. Не само, че бяха знатни и богати, но се радваха на популярност сред избирателите.
— Как минава денят ти? — усмихна се Цезар. Чуждестранният претор му беше симпатичен, защото вече беше водил няколко малки дела в съда му и беше оценил простора на действие, който Варон Лукул оставяше на адвокатите. Варон Лукул беше голям познавач на правото, а беше и почтен човек.
— Скучно — отвърна с усмивка той.
Между тези две невинни реплики на Цезар му хрумна блестяща идея. Не беше за учудване — и преди беше имал случай след дълго и безплодно обмисляне на даден проблем неочаквано да намери решението.
— Кога заминаваш в провинцията да изслушаш тамошните дела?
— По традиция чуждестранният претор се появява по крайбрежието на Кампания с наближаването на големите горещини — въздъхна Варон Лукул. — Но имам лошото предчувствие, че поне още месец ще трябва да стоя в Рим.
— Толкова по-добре за мен! — зарадва се Цезар.
Варон Лукул примигна учудено.
— Знам какво ще направим! — обясняваше скоро след това Цезар на Ификрат на една отдалечена маса в кръчмата до форума.
— Какво? — попита солунският големец.
— Знаех си , че си струва да отложим нещата! Ние изобщо няма да се представяме пред съда по убийствата, нито ще предявяваме обвинение срещу Гай Антоний Хибрида.
— Няма да го обвиняваме в убийство? — учуди се Ификрат. — Но нали тъкмо това е целта?
— Напротив, напротив! Целта беше да се създаде обществено мнение сред римляните. Но няма да го постигнем в трибунала на Юнк, защото неговият съд не е популярен сред гражданите и никога няма да привлечем повече интерес от политическите словоизлияния на Сициний. Юнк има навика да свиква своите заседания в някое тъмно ъгълче на Базилика Порция или Опимия, където хората да се задушат от лятната жега и никой да не дойде, освен ако законът не го задължава. Заседателите ще изпитват ненавист към нас, делото ще бъде претупано и никой няма дори да изслуша показанията ни.
Читать дальше