Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

Разбира се, Хибрида не можеше да избяга от призовката, затова се яви пред съда на чуждестранния претор, наобиколен от всеизвестни адвокати като Квинт Хортензий и вуйчото на Цезар Гай Аврелий Кота. Марк Тулий Цицерон не се виждаше никъде, дори сред публиката. Цезар го зърна едва в мига, когато Цетег официално откри заседанието. Цицерон не можеше да пропусне такова скандално дело! Особено след като ищците бяха предпочели да предявят граждански иск.

Хибрида беше доста неспокоен, Цезар го усети веднага. Ответникът беше едър, здрав мъжага с врат като усукано корабно въже. Хибрида беше типичен представител на рода: рядката му, чуплива, светлокестенява коса, кафявите му очи, носът, напомнящ орлов клюн, издадената брадичка и малката уста бяха сред характерните белези на Антониите. Преди да научи за извършените зверства, Цезар беше смятал Хибрида за обикновен простак — пияница, който само се тъпче и се забавлява с курви. Сега обаче го гледаше с други очи. Хибрида приличаше на кръволок.

От самото начало нещата тръгнаха зле за Хибрида. Съвсем неочаквано Хортензий вдигна ръка и поиска делото да бъде спряно: ако поне една десета от обвиненията се окажеха истина, твърдеше той, делото трябвало да се разглежда в съда по убийствата. Варон Лукул нищо не каза — не искаше да се меси, без съдията по делото да се е допитал до него. Но Цетег нямаше такова намерение. Варон Лукул все някога щеше да му връчи дело, така поне нямаше да си губи времето с разправии за пари. Бяха му връчили казус, който имаше с какво да заинтригува. Затова отклони предложението на Хортензий и без колебание даде ход на процеса.

До обяд съдията вече беше готов да изслуша свидетелите. Появата им на площада предизвика състраданието на хората. Ификрат и приятелите му грижливо бяха избирали кои точно жертви да се явят на делото. Трябваха им хора, които не само да изплашат римляните, но и да предизвикат съжаление. Порази ги един нещастник, който дори не можеше сам да се изкаже — Хибрида беше обезобразил лицето му и беше отрязал езика му. Затова пък жена му се оказа от най-приказливите гъркини, кипеше от злоба, тъй като беше видяла много. Цетег беше позеленял от отвращение и не смееше да мръдне на стола. След като изслуша жената на човека без лице, веднага сложи край на заседанието и се затича към къщи.

Хибрида реши все пак да запази последната дума за себе си. Щом напуснаха мястото на трибунала, той уж непринудено хвана Цезар под ръка и го задържа.

— Откъде си насъбрал тези нещастни люде? — попита той с дълбоко недоумение. — Сигурно си пребродил целия свят да ги откриеш! Но номерът няма да мине, да знаеш. Какви са ти свидетелите в крайна сметка? Шепа сакати варвари, това е! Няколко сакати люде, които искат да грабнат тлъсто обезщетение от богатия римлянин, защото бедните им събратя нямат пари за милостиня!

— Няколко сакати люде? — извика Цезар, за да привлече вниманието на разотиващата се тълпата. Хората се спряха и се обърнаха към тях. — Това ли е всичко, което ще ми кажеш? Защото чуй ме какво аз ще ти, Гай Антоний Хибрида! И един да беше, пак щеше да е прекалено! Само един човек! Само един мъж, жена или дете, осакатено по този зверски начин, би било достатъчно! Само едно човешко същество, лишено от красотата си, лишено от гордостта, че се е родило човек, е твърде много! Махай се! Върви си у дома!

Гай Антоний Хибрида тръгна към къщи, като с ужас установи, че адвокатите му не искат да го придружат. Дори брат му се беше сетил, че има друга работа. И все пак не беше съвсем сам по пътя за дома: за него се беше лепнал дребничък, закръглен човечец, който от година и половина беше член на сената и се беше сприятелил с Хибрида. Човечецът се казваше Гай Елий Стайен и отчаяно си търсеше мощни покровители, богати приятели, които да го канят на трапезата си, но най-вече — пари. Предишната година бе успял да извлече изгода от Помпей, като вдигна бунт в армията на Мамерк Лепид — е, не беше кървава саморазправа, само едно малко недоволство, което прехвърли командването у Помпей. Всичко беше минало като по мед и масло, никой дори не беше заподозрял, че става дума за заговор.

— Ще загубиш — каза Стайен на входа на красивата къща на Хибрида на Палатинския хълм.

Той дори не се опита да спори.

— Знам.

— Но няма ли да е по-добре, ако спечелиш? — подхвърли със замечтано изражение Стайен. — Да не говорим, че след като спечелиш, ще се чудиш как да похарчиш две хиляди таланта.