Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

— Умолявам ви да се възползвате от „иус ауксилии ференди“ и да ме защитите от беззаконията на този магистрат! — провикна се Хибрида и простря две ръце в молитва към трибуните.

— Марк Теренций, към нас се обърна с молба член на плебса, който иска да упражним законното си право! — заяви Маний Аквилий. — Е, в присъствието на моите колеги аз тържествено упражнявам това свое право!

— Това е груба провокация спрямо закона! — скочи на крака Варон Лукул. — Отказвам ви да се възползвате от това право! Къде е десетият трибун!

— У дома, на легло. Много е болен — изсмя се Маний Аквилий. — Но ако държиш да дойде тук, прати носилка. Той няма да наложи вето срещу нас.

— Вие нарушавате закона! — на свой ред изкрещя Цетег. — Това е срамота, позор! Колко ви е платил Хибрида?

— Освободете Гай Антоний Хибрида или ще хванем всички ви и ще ви хвърлим от Тарпейската скала! — закани се Маний Аквилий.

— Вие пречите на правосъдието! — възрази му Варон Лукул.

— Не може да има правосъдие, когато съдията решава без съдебни заседатели, и ти много добре го знаеш, Варон Лукуле — обади се на свой ред Квинт Курий. — Един човек не може да взема решение по такива въпроси! Ако искате да съдите Гай Антоний, повдигнете обвинение в съда по убийствата, там нашето право няма сила!

Цезар стоеше на мястото си и не мърдаше. Не желаеше дори да се обажда. Клиентите му се бяха скрили зад него и трепереха от страх. Той се обърна към тях и с каменно лице им рече:

— Аз съм патриций и не мога да възразявам на народните трибуни. А и съм магистрат. Ще трябва да оставим претора да се оправя сам. Да не сте казали и дума!

— Чудесно. Вземете си вашия член на плебса! — ядоса се Варон Лукул и сложи ръка върху рамото на Цетег да го успокои.

— И така — изпъчи гърди, все едно се готвеше за бой Хибрида, — след като спечеля делото, ще прибера и спонзиото на Цезаровите клиенти-гърколюбци.

Намекът за „гръцката любов“ беше пуснат съвсем умишлено, понеже пак напомняше за обвиненията срещу Цезар й приятеля му цар Никомед. На младежа му причерня пред очите и той разблъска деветимата трибуни и сграбчи Хибрида за гърлото. Хибрида винаги се беше смятал за втори Херкулес, но сега се чувстваше като безпомощно дете в хватката на обвинителя си. Никога не би предположил, че Цезар може да е толкова силен физически. Трябваше лично Варон Лукул да се намеси заедно с шестимата си ликтори. Нямаше как да не направи впечатление, че и деветимата народни трибуни изгледаха спречкването, без дори да се притекат на помощ на Хибрида.

— Делото се прекратява! — изрева с пълни дробове Варон Лукул. — Искът няма да се разглежда! Така нареждам аз, Марк Теренций Варон Лукул! Нека ищците си приберат обратно спонзиото! И всички ми се махайте от очите!

— Спонзиото! Спонзиото принадлежи на Гай Антоний! — извика нечий непознат глас. — Гай Елий Стайен.

— Спонзито не принадлежи на Хибрида! — възрази му разгорещено Цетег. — Делото се прекрати по решение на чуждестранния претор, който единствен има право на това! Спонзиото се връща на ищците, тъй като делото не се е разглеждало изобщо!

— Ще си разкарате ли члена на плебса далеч от трибунала ми? — процеди през зъби Варон Лукул по адрес на народните трибуни. — Нека само ви заявя, че каузата на народния трибун нищо няма да спечели от подобни злоупотреби с неговите правомощия! Ще сторя всичко по силите си да ви затворя устата веднъж завинаги!

Деветимата се отдалечиха заедно с Хибрида, а Стайен недоволстваше. Хибрида нищо не казваше, доволен, че е спасил кожата си.

Докато тълпата се разпръскваше, Варон Лукул и Цезар се спогледаха.

— Трябваше да те оставя да го удушиш, но надявам се, разбираш, че законът не позволява — каза Варон.

— Много добре разбирам — тресеше се от ярост Цезар. — Мислех си, че съм способен да възприема всичко това спокойно! Не съм гневлив човек. Но няма как да оставя лайно като Хибрида да си позволява да ме обвинява мен в извращения.

— Не ще и спор — съгласи се сухо Варон Лукул, който си спомни как не друг, а брат му беше пуснал слуха.

Цезар едва сега се сети с кого разговаря, но в крайна сметка си каза, че Варон Лукул е достатъчно самостоятелен човек да не разсъждава като брат си.

— Направо не е за вярване — появи се най-после и Цицерон, уверил се, че повече бой на площада няма да има. — След всичко чуто и видяно този има наглостта да поиска и спонзиото за себе си! Богове, това вече е прекалено!

— Няма как да не е нагъл човекът, сторил това — кипеше от ярост Цезар, докато сочеше към човека без лице и съпругата му.