Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

— Отвратително! — възкликна Цицерон и седна на дървените дъски на трибунала, за да избърше сълзите си.

— Е — обърна се Цезар към Ификрат, който така и не знаеше как да реагира, — ако не друго, то поне спасихме двете хиляди таланта. От друга страна, ако целта ви наистина е била да вдигнете шум около случая, успяхте. Мисля, че за в бъдеще сенатът повече ще внимава кого точно праща за управител на Македония. Сега се върнете в кръчмата си и скрийте бедните си клиенти. Съжалявам, че и занапред ще трябва да живеят от грижите на съгражданите си, но поне съм спокоен, че ви предупредих.

— Аз пък съжалявам само за едно — поклати глава Ификрат. — Не можахме да накажем Гай Хибрида.

— Не можахме да го съсипем финансово — съгласи се Цезар, — но така или иначе ще се наложи да напусне Рим. Ще минат дълги години, преди да посмее да се покаже по улиците на Рим.

— Мислите ли — попита Цицерон, — че Хибрида наистина е успял да подкупи всичките деветима народни трибуни?

— Аз поне съм сигурен в това! — отговори Цетег, когато се овладя. — Като се изключи Сициний, нищо че го ненавиждам, тазгодишните трибуни са пълни нищожества.

— Че за какво им е да са нещо повече? — запита на свой ред Цезар, който вече беше забравил за обидата. — С тези орязани права никой трибун не може да разчита на политическа кариера. Влезеш ли веднъж в колегията, не си заникъде.

— Чудя се — продължи да разсъждава Цицерон — колко ли са стрували деветимата трибуни на Хибрида?

Цетег си придаде сериозно изражение.

— Около четирийсет хиляди на човек.

Варон Лукул закачливо го изгледа.

— Говориш толкова убедено, Цетег! Откъде си запознат с тези неща?

Вместо да се засяга от забележката на претора, Цетег повдигна вежди и отговори с характерния си провлачен тон:

— Скъпи претор перегринус, няма нещо, което да не знам за подкупните нрави на своите колеги — сенатори! Бих могъл да ти напиша пълен ценоразпис на членовете на сената с точност до сестерция. Колкото до тези нещастници, не им давам повече от четирийсет хиляди.

А това се оказа истина, както скоро Гай Хибрида научи. Гай Елий Стайен бе платил според ценоразписа, а разликата от деветдесет хиляди беше прибрал за себе си.

— Върни ми ги! — закани се човекът, който се забавляваше с изтезания и осакатявания. — Върни ми разликата, Стайене, или ще ти избода очи с ей тия два пръста! Изгубих цели триста и шейсет хиляди заради теб, искам си поне тези деветдесет!

— Не забравяй — отвърна му спокойно Стайен, — че аз ти подсказах как да се измъкнеш. Ще задържа деветдесетте хиляди като награда. Колкото до теб, благодари на боговете, че не те лишиха от цялата ти собственост!

Отзвукът от процеса, който така и не се състоя официално, беше доста голям и няколко месеца се говореше за случая. Имаше и няколко трайни резултата. Най-напред тазгодишната колегия на народните трибуни влезе в политическите анали, като най-срамната и позорна за цялата римска история; след това Македония беше поверявана на почтени, пък дори и твърде войнолюбиви управители; Гней Сициний не обели нито дума повече за възстановяване правата на народните трибуни; славата на Цезар като адвокат нарасна; най-накрая, Гай Антоний Хибрида беше принуден да напусне за няколко години Рим и да се засели на място, където нямаше да среща много свои съграждани. Намери си хубаво местенце на остров Кефалония в Йонийско море, където беше единственият цивилизован човек (ако можем да определим точно него като цивилизован). За своя голяма радост той откри непобутнати няколко княжески гробници, пълни догоре със съкровища — изящни златни ножове, инкрустирани със скъпоценни камъни, маски от чисто злато, ритони от електрон, кристални чаши и цели купища от накити. Общата стойност на съкровищата далеч надвишаваше две хиляди таланта. Нещо повече — с намереното злато Хибрида можеше да си осигури избора за консул, пък ако ще да купи всеки гласоподавател поотделно.

Следващата година мина без някакви особени събития в живота на Цезар, който остана в Рим и продължи да адвокатства на форума. Цицерон обаче напусна града и двамата нито веднъж не се изправиха един срещу друг. Избран за квестор, Цицерон беше пратен по волята на жребия в Лилибей, на западния бряг на Сицилия, където управляваше под командването на претора Секст Педуцей. И понеже като квестор беше влязъл и в сената, напусна Рим с огромно удоволствие (нищо че се бе надявал на служба в Италия и кълнеше лошия си късмет), за да се залови с някаква полезна работа. Падна му се да осигурява снабдяването със зърно за големия град. Годината беше бедна, но консулите бяха намерили начин да се справят с проблемите — закупиха огромни количества още на склад в Сицилия и я продадоха на ниски цени в Рим, прилагайки новия „лекс фрументария“.