Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

И все пак Апий Клавдий се справи забележително добре, скъпи Марк Тулий. След като си даде сметка, че никой баща с ум в главата не би му дал дъщеря си за жена, той потърси богата съпруга, пък по-добре без баща изобщо. И познай кого си избра? Онази непривлекателна, дори отблъскваща стара мома Сервилия Гнея! Сещаш се за коя става въпрос — тя бе, ако мога да се изразя, наета от Скавър и Мамерк да живее с шестте сирачета на Друз. Нямаше никаква зестра, затова пък я тероризираше най-ужасната майка в цял Рим — Порция Лициниана. Изглежда, че Скавър и Мамерк са оставили нещо за Гнея — двеста таланта зестра, които тя трябва да получи, щом и последното от децата навърши пълнолетие. Това вече е факт! Марк Порций Катон, най-малкият от всички, навърши осемнайсет, живее в дома на баща си и се обяви за самостоятелен човек.

Когато двайсетгодишният Апий Клавдий Пулхер отиде да иска ръката на Сервилия Гнея, тя веднага му я даде. Говорят, че била на трийсет и две. Аз поне не вярвам, че се бръсне, но за майка й всички го знаем със сигурност. Най-хубавото в брачната сделка е, че тъщата, гореспоменатата Порция Лициниана, се оттегли в самостоятелна крайморска вила. Изглежда, за нея са били помислили Скавър и Мамерк, когато са наемали дъщеря й. На Апий Клавдий не му се налага да живее под един покрив с тъща си. А двестате таланта ще му дойдат много добре.

Но и това не е най-интересната клюка, Марк. Няма да повярваш, не Апий Клавдий е омъжил най-малката си сестра Клодила за Луций Лукул! Тя е на петнайсет години, така поне говорят Клавдий и Лукул. Аз бих й дал четиринайсет, но може и да греша. Каква двойка! Благодарение на Сула Лукул е баснословно богат, освен това е опекун на небесните близнаци — децата на Сула. Не искам дори да намекна, че почтеният и неподкупен Лукул ще ограби малките Фауст и Фауста, но какво му пречи да прибере лихвите от семейните сметки в своята собствена?

И така, благодарение на своята завидна енергия и предприемчивост, Апий Клавдий Пулхер спаси положението на цялото си семейство. Цял Рим се смее над клюките, но не и без известно възхищение. Струва си да го видиш нашия Апий Клавдий! Публий Клодий, който е на четиринайсет — значи сестра му наистина е на петнайсет, — е заплаха за целия град, но брат му не се опитва с нищо да го спре. И все пак момчето е красиво и будно. Да му мислят момичетата, а и всички останали, защото пакостите му са неизброими. Аз поне го намирам за изключително интелигентен, затова няма да се учудя, ако с времето се успокои и се превърне в пример на патрицианска добродетел.

Какво друго да ти разправя? О, да, за онази шега, която Гней Сициний беше изрекъл по адрес на Марк Крас, нали се сещаш за сламата около рогата. Оказа се, че не е просто шега, ами истинска игра на думи. Напоследък се разчу, че Сициний имал големи дългове към Крас, при това от години. Затова смисълът на шегата е по-дълбок. «Фенум» означава слама, а «фенератор» заемодател. Оказа се, че Сициний не е говорил за слама, а за парите, които е получил навремето от Крас! Рим се запозна с този нюанс, когато Сициний разпродаде по спешност имуществото си, за да се изплати на Крас. Не знаех, че Крас дава пари на заем, но за жалост и сега пак се измъкна чист като сълза. Дава пари само на сенатори, при това без никаква лихва. Така печели поддръжници в сената. Мисля, че ще е добре да внимаваме с нашия Марк Крас! Да вземаш пари без лихва е голямо изкушение, но Крас има навика да си иска парите обратно, когато сметне за добре — ако не му ги изплатиш веднага, си свършен човек. А цензорите не биха могли да сторят нищо по въпроса (така де, ако цензори изобщо имахме) — Крас дава парите си без лихва, което означава, че не е лихвар и не върши нищо против сенаторското си положение. Той е просто един любезен човек, който помага на приятели в затруднено положение.

Мисля, че това е всичко, което си струва да знаеш. Теренция е добре, както и малката Тулия. Каква прекрасна дъщеря си имаш! Брат ти е все такъв, какъвто си е бил. Бих желал да се разбират по-добре със сестра ми! Но мисля, че и ти, и аз вече сме вдигнали ръце от тях. Помпония е опърничава жена, но пък и Квинт е типичен провинциалист. Под това разбирам горделив и твърдоглав човек със скромни вкусове. Във всеки случай мъж, който държи да командва вкъщи.

Всичко добро ти желая. Ще ти пиша пак, преди да замина за Епир, където добитъкът ми носи все по-големи печалби. Мястото е твърде влажно да гледам овце. Но пък покрай толкова производители на вълна сякаш забравяме, че хората по света още ценят кравешката кожа. Говедовъдството се оказа печеливша дейност.“