Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

— Но ако не там, къде другаде?

Цезар се наведе, за да не го чуят от съседните маси:

— Ще подам граждански иск пред чуждестранния претор. Вместо да обвинявам Хибрида в убийство, ще го съдя за имуществени вреди, които е нанесъл като началник на конницата в Гърция преди десет години. А ти ще заложиш огромна сума като гаранция, нарича се „спонзио“. Спонзиото ще стои у претора, докато не се разгледа делото. То трябва да е равно на обезщетението, което ищецът изисква от ответника. Ако ищецът загуби делото, спонзиото отива у ответника. Ако спечели, то се връща у ищеца, заедно с още толкова пари отгоре, платени от ответника. Така че въпросната сума трябва да бъде по-голяма, отколкото Хибрида изобщо притежава. Можеш ли да събереш, да речем две хиляди таланта? И да си морално приготвен да ги изгубиш — в случай на провал?

Ификрат си пое дъх.

— Сумата е голяма. Но ние вече сме се решили на всякакви жертви, само и само Рим да бъде убеден, че такива като Хибрида и като стария Долабела не бива да бъдат пращани в Гърция. Да, Цезаре — отсъди Ификрат, — ще съберем две хиляди таланта. Ще ми е нужно време, но мисля да ги събера още тук, в Рим.

— Добре. Тогава ще заложим двете хиляди таланта при чуждестранния претор и ще поискаме съответното обезщетение от Гай Антоний Хибрида. Сумата е толкова голяма, че ще предизвика сензация. И ще покаже пред цял Рим, че намеренията ни са сериозни.

— Хибрида няма да намери и четвърт от тази сума.

— Абсолютно си прав, Ификрате, няма. Но Варон Лукул е почтен човек. По принцип би трябвало и Хибрида да намери толкова пари, преди делото да се разглежда, но ако Варон Лукул, може да му спести спонзиото. А той е принципен, затова така и ще постъпи — иначе делото изобщо няма да стигне до съд. Така навремето се протакаха много дела.

— Но ако ние спечелим, а Хибрида не е заложил предварително двете хиляди таланта, какво ще стане?

— Ами рано или късно ще се наложи да ги изрови! Ако бъде признат за виновен, длъжен е да изплати спонзиото на ищеца. Така работи римското правораздаване.

— Разбирам! — Ификрат се облегна назад. — Ако изгуби, ще го докараме до просешка тояга. Ще трябва да напусне Рим без пукната пара. И повече няма да може да се върне, нали?

— Няма да може да се върне, преди да е платил всичко.

— От друга страна, ако изгубим делото, губим и две хиляди таланта.

— Точно така.

— Мислиш ли, че ще изгубим, Цезаре?

— Не.

— Тогава защо говориш, че трябва да сме морално подготвени за провал? Защо искаш да се простим с парите си отрано?

Цезар свъси вежди и започна надълго и нашироко да обяснява на гърка как стоят нещата в Рим и как разсъждава римлянинът в подобна ситуация.

— Римското право не е толкова прозрачно, колкото изглежда. Според законите на Сула съдия по делото не може да бъде самият Варон Лукул. В едно нещо разчитам на почтеността на Варон: той ще назначи съдия, който ще бъде безпристрастен. Има и един друг риск. Понякога ще се намери хитър адвокат, който ще намери някоя пробойна в законите и оттам ще потече не вода, ами цял океан ще ни залее. Хибрида ще бъде защитаван от най-добрите адвокати в Рим. — Цезар сбърчи вежди. — Ако аз успях да намеря решение на нашия проблем, каква е гаранцията, че някой друг няма да намери решение за проблема на Хибрида? Тъкмо това ни кара нас, истинските познавачи на правото, да изпитваме удоволствие от делата, които водим — когато се разглеждат пред безпристрастни съдии и заседатели. Колкото и очевидни да ни изглеждат постулатите на закона, винаги трябва да имаме предвид адвоката на отсрещната страна. Ами ако Цицерон поеме защитата? Ще видиш ти какво значи процес! Е, не очаквам точно Цицерон да поеме такова дело, не и ако се запознае с подробностите. Но Хортензий няма да се уплаши толкова лесно. Трябва да имаш предвид, че във всяко дело едната страна губи . Ние тук се борим заради принципа и тъкмо това ни прави най-уязвими.

— Ще се консултирам с колегите си и ще ти отговоря утре — обеща Ификрат.

Отговорът беше, че Цезар може да повдигне граждански иск срещу Гай Антоний Хибрида. Цезар се запъти към трибунала на Варон Лукул заедно с всички свои клиенти и му връчи гаранция от две хиляди таланта злато — сумата, която ищците искаха като обезщетение от Хибрида.

Варон Лукул ги изгледа продължително. Едва си поемаше дъх. Най-накрая поклати глава и пое свитъка с текста на иска.

— Това всичко е истина и ти си сериозен в намеренията си? — попита той за всеки случай.