Джералд Даръл - Градината на боговете

Постепенно хората се успокоиха и всички вперихме поглед като хипнотизирани. Джиджи се поклащаше напред-назад и изтръгваше сърцераздирателни звуци от цигулката, а раздразнената змия стоеше нащрек и го наблюдаваше.

Точно в този миг се чу силно почукване от сандъка, където бе затворен Кралевски.

— Аха! — каза Теодор. — Дава ми знак.

Отиде до сандъка и се наведе. Брадата му щръкна, докато почукваше по дървото като кълвач. Беше привлякъл вниманието на всички, включително и на Джиджи, и в този миг водната змия се хвърли към индиеца. За щастие Джиджи се дръпна, така че змията успя да захапе само набедрената му препаска, но войнствено упорстваше, държеше се здраво и не се пускаше.

— Олеле! Божичко! — започна да пищи невероятният змиеукротител от Изтока.

— Бързо, Джери, бързо, вмъкна се вътре и ме хапе!

Минаха няколко минути, докато успях да го убедя, че не бива да мърда, за да мога да измъкна змията от набедрената му препаска. През това време с помощта на морзовата азбука Теодор проведе дълъг разговор с Кралевски, който бе в сандъка.

— Струва ми се, че няма да мога да продължа — каза Джиджи, като поемаше с разтреперани ръце голяма чаша коняк, сипана от мама. — Опита се да ме ухапе на непозволено място!

— Той ще се забави още минута — две — съобщи Теодор. — Не му е провървяло… тоест… имал е известни затруднения с катинарите. Поне така ми се стори, че предаде.

— Ще обявя следващия номер — каза Марго.

— Помислете си само — чу се отпадналият глас на Джиджи, — можеше да бъде и кобра!

— А, не — рече Теодор. — На Корфу няма кобри.

— А сега — продължи Марго, — ще ви представя капитан Крийч, който ще изпълни няколко песни от стари времена. Сигурна съм, че ще пожелаете да пеете заедно с него. Капитан Крийч!

Капитанът, накривил весело цилиндъра си, се дотътри до рояла и се поклони наляво и надясно с леко приклякване, като въртеше бастуна, който бе изнамерил отнякъде.

— Стара моряшка песен! — изрева той, като сложи цилиндъра си на върха на бастуна и ловко го завъртя. — Стара моряшка песен! Ще се включите на припева.

Капитанът изпълни малък танц, като продължаваше да върти цилиндъра, и запя след началните акорди, изсвирени бойко от Мегалотополопопулос:

— Може ли така, Лари! — възмути се мама. — Това ли е твоята представа за празненство?

— Защо се заяждаш с мен? — изненада се Лари. — Нямам нищо общо с тая работа.

— Защото ти покани този отвратителен старец. Твой приятел е.

— Недей да ме държиш отговорен и за песните, които пее, чуваш ли? — раздразни се Лари.

— Трябва да прекратиш това — твърдо каза мама. — Непоносим старец!

— Обаче върти цилиндъра много умело — със завист в гласа каза Теодор. — Чудя се… хм… как ли го постига?

— Не ме интересуват нито цилиндърът, нито песните му!

— Това са най-обикновени, типични вариететни песнички — каза Лари. — Не разбирам защо вдигаш тоя шум.

— Такива вариететни песнички не са по моя вкус! — каза мама.

— Пееше капитанът, влязъл в ролята си.

— Противен стар глупак! — злобно рече мама.

— С мене ако не се съобразяваш, поне се съобразявай с Джери! — каза мама.

— Какво искаш от мене? Да седна и да му напиша текстовете, а? — попита Лари.

— Вие… знаете ли… чухте ли някакво почукване? — попита Теодор.

— Не се прави на глупак, Лари, прекрасно разбираш какво имам предвид!

— Чудя се дали всъщност… хм… да не би да е готов… Бедата е там, че… хм… не мога да си спомня точно сигнала — призна си Теодор.

— Не ми е ясно защо все с мене се заяждаш — каза Лари. — Само защото ти самата си ограничена!

— Съвсем не съм ограничена, напротив! — възмути се мама. — Понякога обаче ми се струва, че нямаше да е зле, ако наистина бях малко ограничена!

— Като че ли трябваше да се чуят две по-тихи почуквания и три по-силни — замислено каза Теодор, но може и да бъркам.