Джералд Даръл - Градината на боговете

— Въздух! Въздух! — чу се прегракналият глас на Кралевски. — Дайте въздух!

— Много интересно — каза полковник Рибиндейн. — Веднъж в Конго видях подобно нещо, някакъв пигмей се беше заклещил в търбуха на един слон. Слонът е най-голямото африканско четириного…

— Извадете го оттам — засуети се мама. — Донесете малко коняк.

— Духайте му в лицето! Направете вятър! — разпищя се Марго и избухна в сълзи. — Той умира, умира, а не можа да си довърши номера!

— Въздух… въздух… — стенеше Кралевски, докато го вадеха от сандъка.

Покрит със саван от въжета и вериги, с посивяло лице и затворени очи, той наистина представляваше зловеща гледка.

— Струва ми се, че тези въжета и вериги може би доста го пристягат — отстъпи Теодор, като изведнъж се превърна в лекар.

— Е, ти му ги сложи, ти ще му ги махнеш! — каза Лари. — Хайде, Теодор, вади ключа за катинара!

— Изглежда, че за жалост не зная къде съм го сложил — призна си Теодор.

— Боже Господи! — възкликна Лесли. — Знаех си, че не биваше да им го позволяваме. Ама че глупост. Спиро, можеш ли да намериш секач?

Преместиха Кралевски на канапето и сложиха под главата му възглавница. Той отвори очи, погледна ни безпомощно и започна да диша тежко като риба на сухо.

Полковник Рибиндейн се надвеси над него и се взря в лицето му.

— Очите на тоя пигмей, за когото ви разказвах — рече той, — се бяха напълнили с кръв.

— Наистина ли? — попита Теодор, силно заинтересуван. — Мисля, че същото се получава, когато удушат някого с… хм… гарота 70 70 В наши дни — тънка и здрава корда, с която мафиотите удушават враговете си. Някога — испански метод за екзекутиране. — Б.пр. . Когато кръвоносните съдове се спукат, очите могат направо да изхвръкнат.

Откъм Кралевски се чу отчаян писък като цвъртене на полска мишка.

— Да ви кажа, ако Кралевски беше изкарал курс по Факийо, ако се беше упражнявал — обади се Джиджи, — щеше да успее да задържи дъха си за часове, може би дори за дни, за месеци и дори за години.

— Това би ли попречило очите му да се напълнят с кръв? — попита Рибиндейн.

— Не зная — честно си призна Джиджи. — Може би няма да се напълнят с кръв докрай, само ще се зачервят.

— Кървясали ли са очите ми? — попита обезпокоен Кралевски.

— Не са, разбира се — успокои го мама. — Моля ви, престанете да говорите за кръв и да тревожите клетия господин Кралевски.

— Да, нека да го разсеем — додаде капитан Крийч. — Да довърша ли песента си?

— Не — твърдо каза мама. — Повече никакви песни. Защо не накарате господин Мага… как точно се казваше? Нека изсвири нещо успокоително, а всички ние ще потанцуваме, докато развържат господин Кралевски.

— Чудесна идея, мила женичке! — каза капитан Крийч на мама. — Ще танцувате валс с мене. Един от най-бързите начини двама души да се сближат е да танцуват валс.

— Не — каза хладно мама. — Прекалено съм заета, за да се сближавам, с когото и да е, покорно благодаря!

— Тогава вие — обърна се капитанът към Лена. — Ще ме гушнете на дансинга, нали?

— Да си призная, обичам валса — каза Лена и гръдта й се поразвълнува, което явно достави радост на капитана.

Мегалотополопопулос се впусна във вдъхновено изпълнение на „Синия Дунав“ и капитанът профуча с Лена към другия край на стаята.

— Номерът щеше да стане без грешка, ако доктор Стефанидис се беше престорил, че заключва катинарите, а не ги беше заключил наистина — обясняваше Кралевски, докато начумереният Спиро се мъчеше да престърже катинарите и веригите.

— Разбира се — каза мама. — Какво да се прави.

— Никога не ме е бивало за фокуси — взе да се разкайва Теодор.

— Усещах, че въздухът свършва и сърцето ми започна да бие все по-силно и по-силно. Беше ужасно, направо ужасно! — Кралевски притвори очи и потръпна, от което веригите задрънчаха. — Мина ми през ума, че никога няма да се измъкна оттам.

— Пък и пропуснахте другите номера — съжали го Марго.

— За Бога, вярно! — възкликна Джиджи. — Не видяхте как укротявам змии. Една гадна огромна змия захапа набедрената ми препаска, пък аз съм неженен мъж!

— И тогава кръвта започна да пулсира в ушите ми — каза Кралевски с надеждата, че ще продължи да бъде център на вниманието. — Пред очите ми притъмня.

— Но нали… хм… вътре и без друго беше тъмно? — подхвърли Теодор.

— Не възприемай нещата буквално, Тео — намеси се Лари. — Човек не може да поукраси някоя история, ако вие, проклетите учени, сте наблизо.

— Аз не украсявам! — възмути се Кралевски.