Джералд Даръл - Градината на боговете

— Трябва да ви се извиня… хм… да… че се забавихме толкова. За съжаление обаче… хм… не разполагахме с време… хм… да репетираме. Тоест… хм…

— Първо свърши работата! — просъска Кралевски.

Накрая Теодор беше омотал около Кралевски толкова много въжета и вериги, че Кралевски приличаше на мумия, току-що излязла от гробницата на Тутанкамон.

— А сега — каза Теодор, като посочи обездвижения Кралевски, — има ли желаещи да проверят възлите?

Полковник Рибиндейн тежко се понесе напред.

— Хм… да… — стресна се Теодор, защото не очакваше предложението му да бъде прието. — Боя се, че трябва да ви помоля… хм… всъщност… да… не бива да затягате възлите… тоест…

Полковник Рибиндейн направи оглед на възлите много старателно — човек би си рекъл, че е главен надзирател в затвора. Накрая, явно неохотно, той се произнесе, че одобрява възлите. Когато Теодор пристъпи напред и отново посочи Кралевски, личеше си, че изпитва облекчение.

— А сега моят асистент… тоест моят партньор ще ви покаже колко е лесно… хм… да се освободиш от толкова много футове… хм… ярдове… не… искам да кажа, по-скоро метри… понеже се намираме в Гърция… От толкова много метри въже и вериги!

И Теодор направи крачка назад, а ние вперихме очи в Кралевски.

— Параванът! — изсъска той на Теодор.

— А… хм… да! — каза Теодор и с много труд премести един параван, с който закри Кралевски.

Настъпи злокобна тишина, която продължи дълго. Иззад паравана се чуваше пъшкане и дрънчене на вериги.

— О, Боже! — каза Марго. — Надявам се да успее.

— Не ми се вярва — обади се Лесли. — Тия катинари ми се видяха много ръждясали.

В този миг обаче за наша голяма изненада Теодор бързо отмести паравана и пред нас, разрошен и с леко почервеняло лице, се показа Кралевски — освободен, стъпил сред планина от въжета и вериги.

Ръкоплясканията бяха искрени и неочаквани, а Кралевски грееше от щастие, трогнат от похвалата на публиката.

— Следващият ми номер е труден и опасен, затова ще продължи повече — каза той многозначително. — Ще бъда вързан с въжета и вериги от моя асистент и скептиците между вас — ха-ха! — могат да ги проверят. След това ще бъда сложен в сандък, където няма достъп на въздух. След време ще видите как се измъквам като по чудо, но ще трябва да бъдете търпеливи, защото не мога бързо да постигна това… чудо. На ваше разположение е номер, който ще ви достави удоволствие!

Появиха се Спиро и Мегалотополопопулос, които влачеха голям и извънредно тежък сандък от маслиново дърво, в каквито обикновено се държи спално бельо. Сандъкът подхождаше отлично за целта, защото след като Теодор овърза Кралевски с въжета и вериги, а недоверчивият полковник Рибиндейн огледа внимателно възлите, Теодор и Спиро вдигнаха Кралевски и го сложиха вътре, а сандъкът му беше по мярка както черупката за охлюва. Теодор със замах затръшна капака и заключи сандъка.

— Сега, когато моят асист… тоест моят… хм… партньор ми даде знак, аз ще ви го покажа — каза Теодор. — Представлението продължава!

— Нещо не ми харесва — рече мама. — Надявам се, че господин Кралевски знае какво върши.

— Не съм много убеден — мрачно подхвърли Лесли. — Все едно, че е… жив погребан.

— Може би, когато отключат сандъка, Кралевски ще се е превърнал в Едгар Алан По — с надежда в гласа каза Лари.

— Няма никаква опасност, госпожо Даръл — успокои Теодор мама. — Мога да разговарям с него, като почуквам по определен… хм… начин. Нещо като морзова азбука.

— А сега — каза Марго, — докато чакаме Ловкия Кралевски да се освободи, пред нас ще се появи невероятният змиеукротител от Изтока Принц Джиджибой.

Мегалотополопопулос изсвири няколко наелектризиращи акорда и Джиджи с бърза стъпка влезе в стаята. Беше съблякъл разкошните си дрехи и сега облеклото му се състоеше само от набедрена препаска и тюрбан. Поради липсата на подходяща свирка, в едната си ръка носеше цигулка (която Спиро бе заел от един човек в селото), а в другата си ръка държеше кошницата, с която щеше да изпълни своя номер. Беше отхвърлил презрително моите слепоци, защото му изглеждали прекалено малки, за да внушат представата за майка Индия. Настоя наместо тях да му услужа с една от водните змии — възрастен екземпляр, дълъг към осемдесет сантиметра и доста мизантропично настроен. Когато Джиджи се покланяше на публиката, капакът на кошницата падна и змията, явно много недоволна, тупна на пода.

Настъпи паника, но Джиджи запази самообладание, седна по турски до навитата на кълбо змия, притисна цигулката към брадичката си и засвири.