Джералд Даръл - Градината на боговете

— Да, да, това е страхотен звяр. Едно от чудесата на природата, без съмнение — каза Кралевски, като отчаяно се оглеждаше и се чудеше как да се измъкне.

— Когато стреляш по хипопотам, тоест по речен кон — монотонно продължи полковник Рибиндейн, без да забележи прекъсването, — какъвто късмет имах аз, прицелваш се между очите и ушите, което гарантира, че куршумът ще попадне в мозъка.

— Да, да — съгласи се Кралевски, хипнотизиран от изпъкналите сини очи на капитана.

— Дан! — извика полковникът толкова внезапно и толкова високо, че Кралевски за малко не изпусна чинията си. — Улучваш го между очите. Прас! Хрус! Право в мозъка, нали разбираш?

— Да, да — каза Кралевски, който преглъщаше и беше пребледнял.

— Плис! — рече полковникът, за да уточни. — Мозъкът му се пръсва като фонтан.

Кралевски, обзет от ужас, притвори очи и остави чинията си с недояденото прасенце.

— После той потъва — продължи полковникът. — Потъва право на дъното на реката… Гъл-гъл-гъл… После се чака едно денонощие. Знаете ли защо?

— Не… аз… ами… — каза Кралевски, като уплашено преглъщаше.

— Заради метеоризма — обясни с доволство полковникът. — В шкембето му има много недосмляна храна, нали така? Тя се разлага и образува газове. Шкембето на приятелчето става на балон и го изхвърля като тапа нагоре.

— К-колко любопитно — с отмалял глас каза Кралевски. — Ако обичате, извинете ме за миг…

— Интересно нещо е съдържанието на един стомах — замислено рече полковникът, без да обръща внимание на опитите на Кралевски да се отърве. — Шкембето се надува и става два пъти по-голямо. И като го пробиеш, пуф! Все едно, че си забил нож в цепелин, пълен с канални нечистотии, представяте ли си?

Кралевски притисна кърпичката до устата си и взе да се оглежда уплашено.

— Съвсем друго е със слона, най-голямото земно африканско четириного — продължи с равен глас полковникът. Устата му беше пълна с хрускавото месо на прасенцето. — Знаете ли, че пигмеите си пробиват дупка с нож, пропълзяват в шкембето и изяждат черния дроб суров, целия окървавен, понякога, преди да е престанал да мърда. Интересни човечета са пигмеите, диваци, разбира се…

Кралевски, вече придобил жълто-зелен цвят, се измъкна и отиде на верандата, където започна да поема дълбоко въздух на лунна светлина. Печените прасенца бяха изчезнали, блестяха белите оглозгани кокали от агнето и глигана, а ребърцата и гръдните кости на пилетата, пуйките и патиците лежаха като останки от претърпели корабокрушение лодки. Успял да опита от всичко по настояване на мама, Джиджи заяви, че не му се е случвало никога да яде такива превъзходни ястия, и сега се състезаваше с Теодор кой ще изяде повече от сладкишите „Тадж Махал“ 68 68 Индийска джамия — паметник от XVII век, славеща се с изключителна красота. — Б.пр. .

— Приказка! — каза Джиджи. Говореше неясно, защото устата му бе пълна. — Истинска приказка, скъпа ми госпожо Даръл. Вие сте апотеоз на кулинарния гений!

— Да, наистина — потвърди Теодор, като пъхна още една сладка в устата си и я схруска. — Чудесни са! В Македония правят подобни… хм… само че с козе мляко.

— Джиджи, наистина ли си счупил крака си, като си левитирал, така ли се казваше? — попита Марго.

— Не — отвърна тъжно Джиджи. — Нямаше да съжалявам, ако беше станало така, защото щеше да си заслужава. Не, в проклетия гаден хотел, където бях отседнал, в спалните направили прозорци до пода, а нямали средства за балкони.

— Също като хотелите в Корфу — каза Лесли.

— Една вечер, когато бях много разсеян, реших да изляза на балкона да подишам чист въздух, а балкон нямаше.

— Можел си да загинеш — рече мама. — Вземи си още сладки.

— Какво е смъртта? — възкликна Джиджи с ораторски тон. — Сменяне на външната обвивка, нищо повече от едно превращение. Когато бях в Персия, изпаднах в дълбок транс и приятелят ми получил неоспоримо доказателство, че в един предишен живот аз съм бил Чингис хан.

— Имаш предвид филмовата звезда ли? — попита Марго с широко отворени очи.

— Не, мила Марго, не киноактьора, а великия завоевател.

— Искаш да кажеш, че имаш спомени да си бил Чингис хан? — попита заинтригуван Лесли.

— За жалост, не. Бях в транс — каза със скръбен глас Джиджи. — На човек не му е дадено да си спомня превъплъщенията си.

— Хайде, Чингис хан, не се дръж като в хан, а си изяж сладкиша — каза Теодор, доволен, че е успял да направи игра на думи.

— Ще ми се вече всички да приключат по-бързо с яденето — рече Марго, — за да започваме с представлението.