Джералд Даръл - Градината на боговете

— Само го чуйте! — каза мама. — Минава границите на шегата. Лари, накарай го да спре!

— Ти имаш нещо против, значи ти трябва да го спреш! — каза Лари.

— Наистина, Лари, това отива твърде далече. Въобще не е смешно.

— Е, вече пя за Ирландия, Уелс и Англия — напомни й Лари. — Остава му само Шотландия, ако не направи някое отклонение към Европа.

— Накарай го да прекрати това! — каза мама, ужасена от подобна перспектива.

— Знаете ли, може би най-добре ще е да отворя сандъка и да надникна — мъдро заключи Теодор. — Просто да проверя всичко ли е наред.

— Не можеш ли да престанеш да се държиш като някаква пуританка? — попита Лари. — Забавляваме се чудесно и в песните няма нищо мръсно.

— Е, моята представа за чисти песни е различна! — ядоса се мама. — Искам да се сложи край на това!

— Ето, виждаш ли, вече стигна до Шотландия — каза Лари.

— Хм… Ще се опитам да го направя, без да попреча на капитана — каза Теодор. — Мисля си, че мога само да надникна…

— Не ме интересува, ако ще да е стигнал и до Шетландските острови! — рече мама. — Да спира вече!

Теодор беше отишъл на пръсти до сандъка и сега се ровеше из джобовете си с разтревожен вид. Лесли се присъедини към него и двамата взеха да обсъждат въпроса за погребания Кралевски. Когато се изясни, че Теодор е изгубил ключа, видях, че Лесли напразно се мъчи да повдигне капака. Капитанът обаче продължаваше невъзмутимо да пее:

— Видя ли! — рече мама. — Прехвърли се в Европа! Лари, трябва да го спреш!

— Много те моля да престанеш да се държиш като кралски съветник! — с досада каза Лари. — Марго е церемониал майстор, на нея й кажи да го спре!

— Цяло щастие е, че повечето ни гости не владеят добре английски и няма да го разберат — каза мама. — Но кой знае какво си мислят останалите…

Ако можех, щях да му направя живота черен! — рече мама. — Долен стар развратник!

Сега към Теодор и Лесли се беше присъединил Спиро с голям лост в ръка. Тримата се заловиха със задачата да разкъртят капака.

— Опитвам се да бъда с широки възгледи, но всичко си има граници! — каза мама.

— Обяснете ми, скъпи домакини — чу се гласът на Лена, която внимателно слушаше капитана, — какво значи „вдяваше отляво“.

— Ами… това е английска шега — отчаяно се помъчи да намери изход мама. — Нещо като игра на думи, нали разбираш…

— Да — обади се Лари. — Както например, когато се каже, че ти се пече яйце на задника.

— Лари, прекаляваш! — опита се да го обуздае мама. — Не ни стига капитанът, та и ти започваш!

— Мамо — каза Марго, която едва сега се беше усетила. — Струва ми се, че Кралевски се е задушил.

— Не разбирам това яйце на задник — рече Лена. — Обяснете ми.

— Нищо особено, Лена, Лари просто се пошегува.

— Ако Кралевски се е задушил, не е ли по-добре да кажем на капитана да спре? — попита Марго.

— Отлична мисъл! Върви да му кажеш веднага да спре! — зарадва се мама. Чу се шумно пъшкане откъм Лесли и Спиро, които се мъчеха с тежкия капак на сандъка. Марго изтича при капитана.

— Капитане, капитане, моля ви, спрете! — каза тя. — Господин Кралевски… Много се разтревожихме за него.

— Как така да спра? — изненада се капитанът. — Та аз току-що започнах!

— Е, има и по-належащи неща от вашите песни — каза учудено мама. — Господин Кралевски не може да излезе от сандъка.

— Но това е една от най-хубавите песни, които зная! — каза огорчено капитанът. — И е най-дългата — става дума за сто и четирийсет страни: Чили, Австралия, Далечния изток, цял свят! Има сто и четирийсет куплета!

Видях, че мама потрепери при мисълта, че капитанът ще изпее и останалите, сто трийсет и четири куплета.

— Е, ще я изпеете може би някой друг път — обеща лицемерно тя. — Сега има спешен случай.

Чу се страхотен трясък, като при повалянето на исполинско дърво, и най-накрая капакът на сандъка беше откъртен. Вътре лежеше Кралевски, все така омотан във въжета и вериги, с лице, придобило интересен син цвят, и разширени от ужас зелени очи.

— Аха… Виждам, че малко сме… хм… подранили — каза Теодор. — Още не е успял да се развърже.