Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел го упъти до току-що почистения двор на Хенрик Вангер, остави багажа си на площадката пред вратата и проследи с поглед колата, която изчезна в посока към Хедестад. Изведнъж се почувства самотен и глупав. Може би Ерика имаше право, като отбеляза, че цялата тази работа бе пълна лудост.

Чу как вратата се отвори зад него и се обърна. Хенрик Вангер стоеше облечен в кожено палто с голяма гладка яка, груби ботуши, каскет и наушници. Микаел бе по дънки и тънко кожено яке.

— Ако ще живееш по тези географски ширини, трябва да се научиш да се обличаш по-топло по това време на годината.

Те си стиснаха ръцете.

— Сигурен ли си, че не искаш да отседнеш в голямата къща? Да? Мисля, че в такъв случай е най-добре първо да те настаним в новото ти жилище.

Микаел кимна. Едно от изискванията му, докато преговаряше с Хенрик Вангер и Дирх Фроде, бе да живее сам, без да зависи от никого. Хенрик Вангер поведе Микаел надолу по пътя, към моста, сви през една градинска порта в току-що изчистения двор и спря пред малка дървена къща до основите на моста. Тя не бе заключена, а старецът му отвори вратата. Влязоха в малко антре, където Микаел остави багажа си с въздишка на облекчение.

— Това е така наречената къща за гости. Тук настаняваме хората, които остават за по-дълго. Именно тук живя с родителите си през 1963 година. Това всъщност е най-старата постройка в селото, която обаче е напълно модернизирана. Погрижих се Гунар Нилсон, който поддържа имота ми, да засили отоплението сутринта.

Цялата къща не бе по-голяма от петдесет квадратни метра и се състоеше от кухня и две по-малки стаи. Кухнята заемаше половината пространство. Бе обзаведена модерно с електрическа печка и малък хладилник; имаше течаща вода, а пред стената до преддверието имаше стара чугунена печка, в която бяха разпалили огън през деня.

— Няма нужда да използваш чугунената печка, освен ако не е кучешки студ. Дървата за огрев са в преддверието, а бараката за дърва е зад къщата. Тук не е живял никой от есента, така че напалихме огън сутринта, за да се стопли. Но електрическите радиатори по принцип са достатъчни. Само внимавай да не ги покриеш с дрехи, защото може да стане пожар.

Микаел кимна и се огледа наоколо. На три от стените имаше прозорци; от кухненската маса се виждаха основите на моста, които бяха на около трийсетина метра. Цялото обзавеждане на кухнята се състоеше от няколко големи шкафа, столове, стара кухненска пейка и етажерка с вестници. Най-отгоре лежеше брой на „Се“ 45 45 Виждам (швед.). — Б.пр. от 1967 година. В ъгъла до масата имаше още една помощна маса, която можеше да служи за бюро.

Кухненската врата бе от едната страна на чугунената печка. От другата й страна се намираха две по-малки врати, които водеха към другите стаи. Тази отдясно, която имаше една външна стена, напомняше по-скоро на килер. Тя бе обзаведена с малко бюро, стол и голяма етажерка пред дългата стена и служеше за кабинет. Другата стая бе между него и преддверието. Тя представляваше малка спалня, чиято мебелировка се състоеше от тясно двойно легло, едно нощно шкафче и гардероб. На стените висяха няколко картини с природни мотиви. Мебелите и картините в къщата бяха стари и избелели, но из нея се носеше приятен мирис на чисто. Някой бе изтъркал пода със стабилна доза почистващ препарат. В спалнята имаше още една странична врата, която водеше към преддверието, където един стар килер бе преустроен на малка тоалетна с душ.

— Може да имаш проблеми с водата — рече Хенрик Вангер. — Сутринта проверихме и всичко бе наред, но тръбите са много близо до повърхността и могат да замръзнат, ако студът се задържи. В преддверието има кофа; ако се наложи, можеш да се качиш и да си налееш вода у нас.

— Ще имам нужда от телефон — каза Микаел.

— Вече съм поръчал. Ще го инсталират утре. Е, какво смяташ? Ако размислиш, можеш да се преместиш в къщата при мен, когато решиш.

— Тази къща напълно ме устройва — отвърна Микаел.

Само че изобщо не бе сигурен доколко бе благоразумно да се забърква във всичко това.

— Добре. Ще се стъмни след няколко часа. Искам и да се поразходим, за да ти покажа селото. Мога ли да си позволя да ти предложа да смениш обувките с ботуши и дебели чорапи? В шкафа в преддверието има.

Микаел послуша съвета на домакина си и реши още на следващата сутрин да мине по магазините, за да си набави наполеонки и стабилни зимни обувки.

В началото на разходката старецът обясни на Микаел, че в съседната на неговата къща от другата страна на пътя живее Гунар Нилсон, домашният помощник, когото Хенрик Вангер упорито наричаше „домакин“. Много скоро Микаел разбра, че той се грижи за повечето къщи на остров Хедебю, а освен това носи и административна отговорност за няколко имота в Хедестад.