Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Това не е хубаво. Ще мислим, като му дойде времето. Може да поискаш отсрочка.

— Ако ми позволят и събера достатъчно материал, мога да работя над книгата за семейството ви от затвора. Ще го обсъдим по-подробно, като му дойде времето. Има още нещо: аз все още съм съсобственик на „Милениум“, който в момента се намира в криза. Ако се случи нещо, което изисква присъствието ми в Стокхолм, ще трябва да оставя нещата тук и да замина.

— Ти не си ми крепостник. Искам да работиш последователно и задълбочено върху задачата, която ти възложих, но е съвсем естествено ти сам да определяш начина и методите си на работа. Няма проблем да си вземеш отпуск, ако има нужда. Но ако открия, че се отнасяш несериозно към задълженията си ще го сметна за нарушение на договора ни.

Микаел кимна. Хенрик Вангер извърна поглед към моста. Той бе слаб и на Микаел изведнъж му хрумна, че приличаше на окаяно плашило.

— Що се отнася до „Милениум“, би трябвало да обсъдим в каква точно криза е изпаднал вестникът и дали бих могъл да помогна по някакъв начин.

— Най-доброто, което можете да направите, е да ми поднесете главата на Венерстрьом на тепсия още днес.

— О не, нямам никакво намерение да го правя — старецът погледна остро Микаел. — Единствената причина, поради която се съгласи да приемеш работата, бе обещанието ми, че ще разоблича Венерстрьом. Ако ти дам исканата информация сега, можеш да се откажеш по всяко време. Ще трябва да почакаш една година.

— Хенрик, извинявайте, че го казвам, но вие може да не сте жив след една година.

Хенрик Вангер въздъхна и се загледа замислено към рибарското пристанище.

— Разбирам. Ще говоря с Дирх Фроде и ще измислим нещо. Но що се отнася до „Милениум“, може би мога да ти помогна и по друг начин. Разбрах, че рекламодателите ви са намалели.

Микаел кимна бавно.

— Това е належащ проблем, но кризата е по-дълбока. Става въпрос за доверието на хората. Няма значение колко реклами публикуваме, ако никой не купува вестника.

— Разбирам това. Но аз все още съм член, макар и почетен, на Управителния съвет на голям концерн. Ние също трябва да рекламираме някъде. Нека обсъдим този въпрос по-подробно. Какво ще кажеш да вечеряме…

— Не. Искам да си подредя нещата, да напазарувам и да разгледам наоколо. Утре ще отида до Хедестад и ще си купя зимни дрехи.

— Това е добра идея.

— Бих искал да ми дадете архива за Хариет.

— Трябва да работиш с него…

— Много внимателно — знам.

Микаел се прибра в къщата за гости, а зъбите му тракаха от студ. Погледна външния термометър до прозореца. Той показваше минус петнайсет градуса. Микаел не можеше да си спомни някога друг път да е бил толкова премръзнал, както след тази двайсетминутна разходка.

Той посвети следващия час на настаняването си в дома, където щеше да живее в продължение на една година. Извади дрехите от едната пътна чанта и ги подреди в гардероба в спалнята. Тоалетните принадлежности прибра в шкафчето в банята. Другата чанта представляваше квадратен куфар на колелца. Там бяха книгите, дисковете и дискменът му, бележници, един малък диктофон Sanyo , малък скенер Microtek , преносим мастиленоструен принтер, цифров фотоапарат Minolta и други принадлежности, които бе сметнал за задължителни по време на едногодишното си заточение.

Нареди книгите и дисковете на етажерката в кабинета до двете папки с материали за Ханс-Ерик Венерстрьом, които бяха напълно непотребни, но той не можеше да ги изхвърли. Тези две папки трябваше по някакъв начин да се превърнат в основа на кариерата му за в бъдеще.

Накрая отвори ръчната си чанта с дръжка и постави своя iBook на бюрото в кабинета. След това се спря за миг и се огледа наоколо с глупаво изражение на лицето. The benefits of living in the countryside 46 46 Преимуществата на живота в провинцията (англ.). — Б.пр. . Изведнъж осъзна, че няма изход за интернет, към който да свърже компютъра си. Нямаше дори телефонен жак, в който да включи стария си модем.

Микаел се върна в кухнята и позвъни на „Телиа“ от мобилния си телефон. Отне му известно време, но накрая успя да накара някой да намери молбата за откриване на телефонен пост в къщата за гости, която Хенрик Вангер бе подал. Микаел попита дали кабелът има капацитет да поддържа ADSL . Отговориха му, че е възможно благодарение на някакво реле в Хедебю. Щяло да отнеме няколко дни.

Микаел привърши с разопаковането на багажа си малко след четири следобед. Отново нахлузи дебелите чорапи и ботушите и си облече още един пуловер. Спря се на външната врата; не бе получил ключове за къщата, а инстинктите му на жител на Стокхолм не му позволяваха да остави входната врата отключена. Върна се обратно в кухнята и заотваря чекмедже след чекмедже. Накрая намери ключа да виси на пирон в шкафа за храна.