Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Баща му е Магнус Нилсон — той се грижеше за имота ми през шейсетте години, а освен това бе един от мъжете, които помагаха на моста след онази страховита катастрофа. Той все още е жив, но е пенсионер и живее в Хедестад. В къщата тук обитават Гунар и съпругата му. Децата им вече не са с тях.

Хенрик Вангер направи пауза и се замисли за миг, преди да продължи.

— Микаел, официалната версия за посещението ти гласи, че ще ми помагаш да напиша автобиографията си. Това ти осигурява оправдание да душиш във всички потайни ъгълчета и да задаваш въпроси на хората. С истинската ти задача сме наясно само аз, ти и Дирх Фроде. Само ние тримата знаем за какво всъщност става въпрос.

— Разбирам. Отново ще споделя мнението си: това е загуба на време. Няма да успея да разреша загадката.

— Единственото, което искам от теб, е да опиташ. Но трябва да внимаваме какво говорим в присъствието на други хора.

— Окей.

— Гунар е на петдесет и шест години, което означава, че по времето на изчезването на Хариет е бил на деветнайсет. Има един въпрос, на който така и не успях да намеря отговор — Гунар и Хариет бяха добри приятели и ми се струва, че преживяваха невинен романс; поне той бе силно пленен от нея. В деня на изчезването й обаче Гунар се намираше в Хедестад и бе един от хората, които се оказаха отрязани на другия бряг, след като катастрофата заприщи моста. Той бе изключително обстойно разследван заради отношенията им. Тази ситуация му бе много неприятна, но полицията провери алибито му и то издържа. През целия ден е бил в компанията на няколко приятели и се е прибрал късно вечерта.

— Предполагам, че сте съвсем наясно кой се е намирал на острова и с какво се е занимавал през този ден.

— Правилно. Ще продължим ли?

Спряха се край кръстопътя на възвишението до имението „Вангешка“, а Хенрик Вангер посочи надолу към старото рибарско пристанище.

— Цялата земя на остров Хедебю, с изключение на чифлика край Йостерогорден и няколко единични къщи в селото, е собственост на фамилията Вангер, или по-точно моя. Постройките долу, на пристанището, са частна собственост, като повечето са летни къщи и са необитаеми през зимата. С изключение на най-крайната. Както виждаш, от комина й се издига пушек.

Микаел кимна. Бе премръзнал до мозъка на костите си.

— Това е ужасна усойна съборетина, която обаче е обитавана целогодишно. Там живее Юджийн Норман. Той е на седемдесет и седем години, пише се художник. Според мен картините му са напълно комерсиални, но всъщност той е доста известен пейзажист. Един от ексцентриците, без които не може да мине никое село.

Хенрик Вангер водеше Микаел напред по пътя към носа, като му показваше къща след къща. Селото се състоеше от шест къщи от западната страна на пътя и четири от източната. Първата от тях — тази, в която бе настанен Микаел, както и имението „Вангешка“, бяха собственост на брата на Хенрик Вангер — Харалд. Имението представляваше квадратна каменна постройка на два етажа, която на пръв поглед изглеждаше изоставена; завесите на прозорците бяха спуснати, а по непочистената алея, която водеше до входната врата, имаше половин метър сняг. Ако човек обаче се вгледаше по-внимателно, щеше да забележи стъпки.

— Харалд е единак. С него никога не сме се разбирали. Като се изключат кавгите около концерна, той все пак е акционер, не сме си разменяли друга дума вече почти шейсет години. Той е по-възрастен от мен, на деветдесет и една, последният жив от петимата ми братя. По-късно ще ти разкажа подробности, сега ще спомена единствено, че завърши медицина и практикуваше основно в Упсала. Премести се обратно в Хедебю, когато навърши седемдесет.

— Досетих се, че не се разбирате. Въпреки това сте съседи.

— Противен ми е и предпочитам да си бе останал в Упсала, само че къщата е негова. Сигурно ти звуча като гадняр?

— Не, като човек, който не обича брат си.

— Прекарах първите двайсет и пет-трийсет години от живота си, като прощавах и търсех оправдание за такива като Харалд само защото са ми роднини. По-късно разбрах, че роднинската връзка не е гаранция за обич и че нямах почти никакви основания да защитавам Харалд.

Следващата къща принадлежеше на Изабела, майката на Хариет Вангер.

— Тя ще навърши седемдесет и пет тази година, а все още е елегантна и суетна. Освен това тя единствена в селото говори с Харалд и го посещава от време на време, но нямат много общо.

— Какви бяха отношенията й с Хариет?

— Добър въпрос. Дори жените не могат да бъдат изключени от кръга на заподозрените. Вече ти разказах, че тя често оставяше децата на произвола на съдбата. Не съм сигурен. Мисля, че имаше добри намерения, но не бе достатъчно зряла, за да може да носи отговорността за тях. Тя и Хариет не бяха особено близки, но не бяха и врагове. Изабела може да е красива, но понякога се държи доста странно. Ще разбереш какво имам предвид, като се срещнете.