Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

В този миг Кристер Малм внезапно се изправи.

— Ако искаш да хванеш влака, трябва да побързаме.

Ерика се опита да протестира, но той вдигна ръка.

— Почакай, Ерика. Ти ме попита какво мисля. Според мен ситуацията е адски заплетена. Но ако Микаел казва истината и действително е на ръба на силите си, то тогава трябва да замине заради самия себе си. Дължим му го.

И Ерика, и Микаел се обърнаха изненадани към Кристер, който гледаше смутено Микаел.

— И двамата знаете, че вие сте „Милениум“. Аз съм акционер и вие винаги сте били откровени с мен, а аз обичам вестника и всичко, което правим, но вие без проблем бихте ме заменили с който и да било друг художествен директор. Поискахте мнението ми. Ето, казах ви го. Що се отнася до Яне Далман, съгласен съм с вас. Ако се налага да го уволниш, Ерика, то аз мога да го направя вместо теб. Само трябва да намерим основателна причина.

Той направи пауза, преди да продължи.

— Съгласен съм с теб, че Микаел заминава в изключително неподходящ момент. Но не мисля, че имаме избор.

Той погледна Микаел.

— Ще те откарам до гарата. С Ерика ще държим фронта, докато те няма.

Микаел кимна бавно.

— Това, от което се страхувам, е, че Микаел няма да се върне — каза Ерика Бергер тихо.

Драган Армански събуди Лисбет Саландер с телефонното си обаждане в два часа следобед.

— Кво? — попита сънено тя.

Имаше лош дъх в устата.

— Микаел Блумквист. Току-що разговарях с възложителя, адвокат Фроде.

— И?

— Обади се и каза, че можем да приключим с разследването на Венерстрьом.

— Да приключим? Та аз току-що започнах да работя по него.

— Да, но Венерстрьом вече не представлява интерес за Фроде.

— Ей така изведнъж?

— Той решава. След като не иска да продължим, така да бъде.

— Бяхме се договорили за хонорар.

— Колко време ти е отнела задачата досега?

Лисбет Саландер се замисли.

— Около три цели дни.

— Бяхме се разбрали за таван от четиристотин хиляди крони. Ще напиша фактура за десет хиляди. Ще ти дам половината, което е приемлива компенсация за три дни загубено време. Това е цената, която ще трябва да плати, след като ни накара да се заемем с подобно разследване.

— Какво да правя с това, което вече открих?

— Има ли нещо скандално?

Тя се замисли.

— Не.

— Фроде не поиска доклад за свършената работа. Запази материалите за известно време, в случай че пак се обади. После можеш да ги изхвърлиш. За другата седмица съм ти приготвил нова работа.

Лисбет Саландер остана със слушалката в ръка малко след като Армански затвори. Отиде до работния си кът в дневната, прегледа бележките, които бе закрепила с кабарчета на стената, и купчината събрани на бюрото листове. Бе успяла да открие предимно статии от вестници и текстове в интернет. Взе листовете и ги пъхна в едно чекмедже.

Лисбет Саландер сбърчи чело. Бе й се сторило интересно предизвикателство да открие причините за странното поведение на Микаел Блумквист в съдебната зала, а тя не обичаше да оставя нещо недовършено. Всички хора имат тайни. Само трябва да ги откриеш.

Когато Микаел Блумквист за втори път слезе от влака в Хедестад, небето бе пастелносиньо, а въздухът — леденостуден. Термометърът на гарата показваше минус осемнайсет градуса. Той все още носеше твърде неподходящи за това време тънки спортни обувки. За разлика от предния път обаче, сега не го чакаше никакъв адвокат Фроде с топла кола. Микаел бе съобщил само кой ден ще пристигне, но не и в колко часа. Бе предположил, че до Хедебю ще има автобус, но същевременно нямаше никакво желание да мъкне насам-натам двата си тежки куфара и метнатата на рамо чанта в търсене на спирка. Вместо това отиде до пиацата на такситата от другата страна на площада.

В дните между Коледа и Нова година по крайбрежието на Норланд бе паднал изключително много сняг, а ако се съдеше по браздите покрай пътя и планините от сняг, снегорините в Хедестад бяха работили на пълни обороти. Шофьорът на таксито, който според табелката на предното стъкло се казваше Хюсеин, поклати глава, когато Микаел го попита дали времето е било лошо. Той му разказа на силен норландски диалект, че са преживели най-страшната снежна буря за последните десетилетия и колко много съжалявал, че не заминал за Гърция за Коледа.