Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Съседка на Изабела бе Сесилия Вангер, дъщеря на Харалд Вангер.

— Тя бе женена в миналото и живееше в Хедестад, но се раздели с мъжа си преди около двайсет години. Аз й предложих да се пренесе тук като собственик на къщата. Сесилия е учителка и в много отношения е пълната противоположност на баща си. Мога да добавя още, че те двамата не си говорят особено много.

— На колко години е тя?

— Родена е през 1946 година. Тоест по времето, когато Хариет изчезна, бе на двайсет. И да, Сесилия бе сред гостите на острова през онзи ден.

Той се замисли за миг.

— Сесилия може и да изглежда вятърничава, но малцина притежават нейния ум. Не я подценявай. Ако някой успее да се досети с какво се занимаваш, то това ще е тя. Мога да кажа, че тя е една от роднините ми, които ценя най-много.

— Означава ли това, че не я подозирате?

— Няма да ти отговоря. Искам да анализираш събитията напълно безпристрастно, независимо от моето мнение.

Къщата до тази на Сесилия също бе притежание на Хенрик Вангер, но в момента бе наета от възрастна двойка, която преди години е била част от ръководството на концерна. Те се бяха преместили на острова през осемдесетте години и следователно нямаха нищо общо с изчезването на Хариет. Следващата къща бе собственост на Биргер Вангер, брат на Сесилия Вангер. Тя стоеше празна от доста години, след като Биргер Вангер бе решил да се премести в модерна еднофамилна къща в Хедестад.

Повечето от постройките край пътя бяха солидни каменни сгради от началото на миналия век. Последната обаче се отличаваше от тях. Тя имаше модерна архитектура с бели тухли и тъмни рамки на прозорците. Беше с красиво разположение и Микаел можеше да види, че от втория етаж се открива прекрасен изглед към морето на изток и Хедестад на север.

— Тук живее Мартин Вангер, братът на Хариет и изпълнителен директор на концерна „Вангер“. В миналото тук се намираше къщата на свещеника, но тя бе частично разрушена от пожар през седемдесетте и Мартин построи новата през 1978 година, след като пое поста на изпълнителен директор.

Най в края, от източната страна на пътя, живееше заедно със сина си Александър Герда Вангер, вдовица на брата на Хенрик Грегер.

— Герда е болна, страда от ревматизъм. Александър притежава малък пакет акции от концерна, но освен това ръководи собствени компании, а има и ресторанти. Прекарва няколко месеца всяка година на остров Барбадос в Западна Индия, където е инвестирал известна сума пари в туристическата индустрия.

Между къщите на Герда и Хенрик Вангер имаше парцел с две по-малки постройки, които бяха необитаеми и служеха като къщи за гостуващи роднини. От другата страна на дома на Хенрик имаше частен имот, където живееше още един пенсиониран служител на концерна със съпругата си, но през зимата къщата беше празна, защото двойката заминаваше в Испания.

Бяха се върнали при кръстопътя, с което разходката им завърши. Бе започнало да се стъмва. Микаел заговори пръв.

— Хенрик, мога единствено да кажа, че този опит едва ли ще даде някакъв резултат, но аз ще направя това, за което ме назначихте. Ще напиша автобиографията ви и ще изпълня желанието ви да прочета всички материали по случая на Хариет Вангер колкото се може по-задълбочено и критично. Просто искам да разберете, че не съм частен детектив, така че не бива да очаквате невъзможното от мен.

— Нищо не очаквам. Просто искам да стигна до истината за последен път.

— Добре.

— Аз съм сова — обясни Хенрик Вангер. — Ще съм на твое разположение от обяд до края на деня. Ще ти подготвя кабинет тук горе, който ще можеш да използваш, когато пожелаеш.

— Не, благодаря. В къщата за гости има кабинет и там възнамерявам да работя.

— Както искаш.

— В случай че искам да говоря с вас, ще идвам в кабинета ви, но няма да ви засипя с въпроси още тази вечер.

— Разбирам. — Старецът изглеждаше подозрително смирен.

— Ще ми отнеме няколко седмици да прочета всички материали. Работим на два фронта. Ще се срещаме по няколко часа дневно, през които ще ви интервюирам и ще се запозная с биографията ви. Когато се появят въпроси, свързани с Хариет, които искам да обсъдя с вас, ще ви кажа.

— Това звучи разумно.

— Ще работя колкото и когато реша, без твърдо работно време.

— Ти сам преценяваш как.

— Знаете, че трябва да вляза в затвора за няколко месеца. Не знам кога ще ме повикат, но няма да обжалвам. Предполагам, че ще е по някое време тази година.

Хенрик Вангер сбърчи чело.