Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Знам. Убеждавах се в това всеки път, когато поглеждах месечния отчет за приходите от реклама през последната половин година.

— Точно така. Затова трябва да напусна редакцията. Аз съм трън в очите му. Това е като параноя. Няма да се откаже, докато съм тук. Сега трябва да се подготвим за третия рунд. Ако искаме да имаме дори и малък шанс срещу Венерстрьом, трябва да се оттеглим и да създадем нова стратегия. Да го смажем. Това ще е основната ми задача през следващата година.

— Всичко това ми е ясно — възрази Ерика. — Вземи си отпуск. Замини в чужбина, излежавай се на някой южен плаж един месец. Запознай се с любовните навици на испанките. Разпусни. Замини за Сандхамн и гледай вълните.

— А когато се върна, нищо няма да се е променило. Венерстрьом ще смаже „Милениум“. Знаеш го. Единственото, което би могло да го спре, е ако открием някакъв коз срещу него.

— И ти мислиш, че той се крие в Хедестад.

— Прегледах изрезките от вестниците. Венерстрьом е работил за концерна „Вангер“ от 1969 до 1972 година. Бил е част от екипа на директора и е отговарял за стратегическите инвестиции. Напуска много бързо. Не можем да изключим възможността Хенрик Вангер да има някаква информация за него.

— Да, но дори и да е извършил нещо преди трийсет години, ще бъде много трудно да го докажем днес.

— Хенрик Вангер обеща да даде интервю и да разкаже каквото знае. Той е обсебен от изчезналата си роднина, изглежда, само това го интересува. И ако се наложи в нейно име да унищожи Венерстрьом, то има голяма вероятност да го направи. Така че ние в никакъв случай не трябва да пропуснем тази възможност — той е първият, който изрази готовност да сподели факти, открито уличаващи Венерстрьом.

— Дори и да се върнеш с доказателства, че Венерстрьом е удушил момичето, пак няма да можем да ги използваме. Поне не и след толкова много време. Той ще ни разбие в съда.

— Тази мисъл ми мина през ума, но, уви — той е следвал в Икономическия университет и няма никакво отношение към компанията „Вангер“ по времето, когато момичето изчезва.

Микаел направи пауза.

— Ерика, аз няма да напусна „Милениум“, но е важно в очите на хората да изглежда така. Вие с Кристер трябва да продължите да движите вестника. Ако можете… Ако ви се отвори възможност да сключите мир с Венерстрьом, направете го. Това обаче няма да се случи, ако аз все още работя там.

— Добре, признавам, че положението е доста напечено, но според мен се хващаш за Хедестад като удавник за сламка.

— Имаш ли по-добра идея?

Ерика вдигна рамене.

— В момента трябва да се заемем да издирваме източници на информация. Да започнем да градим историята отначало. И този път да го направим както трябва.

— Рики, с тази история е свършено.

Ерика подпря отчаяно глава с ръце. В началото, след като заговори, не искаше да поглежда Микаел в очите.

— Адски съм ти ядосана. Не защото историята ти не бе достоверна, аз те подкрепих в желанието ти да я публикуваш. Не и защото напускаш поста на отговорен редактор — това е умно решение при дадените обстоятелства. Приемам дори желанието ти да го представим като разкол или битка за надмощие между мен и теб. Разбирам логиката ти — искаш да накараш Венерстрьом да вярва, че аз съм безвредна глупачка и именно ти си заплахата.

Тя направи пауза и го погледна решително в очите.

— Но мисля, че бъркаш. Венерстрьом няма да се хване на този блъф. Той ще продължи с опитите да унищожи „Милениум“. Единствената разлика е, че от този момент нататък аз сама ще трябва да се боря с него и ти много добре знаеш, че ще си ми необходим както никога преди в редакцията. Добре, нямам нищо против да воювам с Венерстрьом, но съм бясна, че напускаш кораба без причина. Напускаш ни в най-трудния момент.

Микаел протегна ръка и я погали по косата.

— Ти не си сама. Имаш подкрепата на Кристер и цялата редакция.

— Не и на Яне Далман. Между другото, мисля, че назначаването му бе грешка. Той е способен, но ползата от него е по-малка от вредата, която нанася. Цяла есен не спря да злорадства. Не знам дали се надява да получи твоето място, или просто не се вписва в редакцията.

— Страхувам се, че си права — отвърна Микаел.

— Какво да правя тогава? Да го уволня ли?

— Ерика, ти си главен редактор и мажоритарен собственик на „Милениум“. Ако се налага да го уволниш, действай.

— Никога досега не сме освобождавали никого, Мике. А ти ми прехвърляш отговорността и за това решение. Вече не ходя с удоволствие на работа.