Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Хенрик Вангер извади нов албум и го постави на масата пред Микаел.

— Тук са събрани направените през този ден снимки. Първата е от шествието по случай Деня на децата в Хедестад. Тя е дело на същия фотограф. Направена е около един и петнайсет и Хариет всъщност се вижда на нея.

Снимката бе заснета от втория етаж на една къща и изобразяваше улицата точно когато по нея преминаваше празничното шествие от камиони с клоуни и момичета по бански. Тротоарът бе претъпкан със зрители. Хенрик Вангер посочи едно лице от тълпата.

— Това е Хариет. Около два часа преди да изчезне, когато беше в центъра с няколко съученици. Това е последната й снимка. Има още една интересна фотография.

Хенрик Вангер разлисти албума напред. В него имаше още стотина снимки или шест ленти, запечатали моменти от мястото на катастрофата на моста. На Микаел му дойде в повече изведнъж да види разказаната му история под формата на контрастни черно-бели снимки. Фотографът явно бе добър и беше успял да улови настъпилия след инцидента хаос. Голяма част от фотографиите изобразяваха спасителните действия край преобърнатата цистерна. Микаел с лекота разпозна четирийсет и шест годишния жестикулиращ Хенрик Вангер, целият подгизнал в мазут.

— Това е брат ми Харалд. — Старецът посочи мъж със сако, който се бе навел леко напред и сочеше нещо в смачканата кола, където бе заклещен Аронсон. — Брат ми Харалд не е особено приятен човек, но мисля, че можем да го извадим от списъка на заподозрените. Той бе на моста през цялото време, с изключение на един кратък момент, когато бе принуден да дотича обратно в къщата, за да си смени обувките.

Хенрик Вангер продължи да разгръща напред. Снимките се редяха една след друга. Зяпачите на плажа. Смачканата кола на Аронсон. Ситуацията като цяло. Имаше и няколко увеличени фотографии, заснети с телеобектив.

— Това тук е интересна снимка — рече Хенрик Вангер. — Доколкото можем да определим, тя е направена към четири без двайсет, четири без петнайсет, тоест около четирийсет и пет минути след като Хариет среща свещеника Фалк. Вгледай се в нашата къща, в прозореца по средата на втория етаж. Това е стаята на Хариет. На предната снимка прозорецът е затворен, а тук е отворен.

— Някой се е намирал в стаята на Хариет по това време.

— Разпитах всички. Никой не иска да признае, че го е отварял.

— Което означава, че това е сторила самата Хариет и следователно е била жива по това време, или пък, че някой ви е излъгал. Но защо му е на убиеца да ходи в стаята й и да отваря прозореца? А и защо някой би лъгал?

Хенрик Вангер поклати глава. Нямаше отговор на тези въпроси.

— Хариет е изчезнала около три часа или малко след това. Тези снимки ни дават известна представа къде са се намирали хората от острова в този момент. Именно благодарение на тях мога да изключа една част от списъка на заподозрените. Аналогично в него мога да включа други лица, които не са попаднали в обектива на фотографа в тази времева граница.

— Не отговорихте на въпроса ми как според вас е изчезнало тялото. Предполагам, че обяснението е съвсем просто. Като при добрите стари фокуси.

— Всъщност има няколко напълно възможни начина да извършиш престъплението. Убиецът я е нападнал около три часа. Тя или той не е използвал оръжие, в противен случай бихме намерили следи от кръв. Предполагам, че Хариет е била удушена, и то тук, зад оградата на двора; това място е недостъпно за обектива на фотографа, а не се вижда и от къщата. Има малка пряка пътека, която води от дома на свещеника, където Хариет е видяна за последно, до къщата. Днес там има малка градинка и морава, но през 1966 година мястото бе покрито с чакъл и се използваше като паркинг. Единственото, което убиецът е трябвало да направи, е да отвори багажника на някоя кола и да напъха вътре тялото на Хариет. Когато започнахме да я издирваме на следващия ден, на никого не му минаваше през ума, че може би бе извършено престъпление — насочихме цялото си внимание към бреговете, постройките и гората в близост до селцето.

— Тоест никой не е погледнал в багажника на колите.

— А на следващата вечер пътят бе отворен, така че убиецът спокойно би могъл да се качи в автомобила си, да премине по моста и да скрие тялото някъде другаде.

Микаел кимна.

— Съвсем под носа на издирващите. Ако нещата наистина са се развили така, говорим за доста хладнокръвен престъпник.

Хенрик Вангер се разсмя горчиво.

— Току-що направи точна квалификация на голяма част от членовете на семейство Вангер.