Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Друга глава бе посветена на лансирането на акциите на „Телиа“ 41 41 Една от най-големите телекомуникационни компании в Швеция. — Б.пр. — това бе най-язвителната и саркастична част от книгата, в която бяха споменати и буквално бичувани няколко икономически журналисти, включително някой си Уилям Борг, от когото Микаел бе особено възмутен. В друга глава, по̀ към края, се сравняваха нивата на компетентност на шведските и чуждестранните икономически репортери. Блумквист описваше как „сериозни журналисти“ от „Файненшъл таймс“, „Икономист“ и няколко немски вестника бяха написали аналогични статии за реалността в своите страни. Съпоставката не бе в полза на шведските им колеги. В последната глава бяха нахвърляни редица предложения за излизане от тази плачевна ситуация. Заключителните думи бяха свързани с увода.

Ако някой парламентарен журналист работеше по подобен начин и подкрепяше без грам критика всяко прието решение, колкото и глупаво да е то, или пък един политически репортер бе също така тотално лишен от преценка, то те или щяха да бъдат уволнени, или преместени в друг отдел, където не биха могли да нанесат такива големи вреди. В света на икономическата журналистика обаче основната задача на репортерите не е да правят критически анализ и обективно да представят откритията си на читателите. Там биват възвеличавани най-успешните измамници. Там се създава и бъдещият образ на Швеция и се подриват последните устои на доверието в журналистическата професия.

Книгата бе изключително сериозна. Тонът бе жлъчен и на Саландер й стана ясно защо произведението бе предизвикало толкова настървени дебати както във вестника на гилдията „Шурналистен“, така и в редица икономически издания, а също — по първите страници и във финансовите рубрики на ежедневниците. Макар че в книгата бяха споменати имената само на неколцина журналисти, Саландер предположи, че заетите в този бранш не бяха кой знае колко много, така че на всички им беше от ясно по-ясно кой стои зад цитираните статии от различни вестници. Блумквист си бе създал яростни врагове, което лъсна и в множеството злоради коментари по повод решението на съда по делото за аферата „Венерстрьом“.

Саландер затвори книгата и погледна задната корица със снимката на автора. Микаел Блумквист бе сниман отстрани. Тъмнорусият му бретон падаше небрежно на челото, сякаш през стаята бе полъхнал вятър точно преди фотографът да щракне копчето, или пък (това бе по-вероятно) самият фотограф, Кристер Малм, го бе оформил така. Той гледаше в обектива с иронична усмивка, а погледът му явно трябваше да излъчва момчешки чар. Доста красив мъж, на когото му предстояха три месеца затвор.

— Здравей, Кале Блумквист — каза тя на висок глас. — Май си доста самонадеян, а?

По обяд Лисбет Саландер включи своя лаптоп „iBook“ и отвори програмата за електронна поща Юдора. Целият текст на писмото се побра в един многозначителен ред.

Имаш ли време?

Подписа се като Wasp и изпрати имейла на следния адрес: Plague_xyz_666@hotmail.com . За всеки случай криптира съобщението с помощта на програмата PGP .

После обу черни дънки, грубите зимни ботуши, топъл пуловер с поло, тъмно палто с два реда копчета, светложълти ръкавици в тон, шапка и шал. Свали обеците от веждата и носа си, сложи си светлорозово червило и се огледа в огледалото в банята. Приличаше на всички останали отпускари. Прецени, че бе избрала подходящо камуфлажно облекло за мисията отвъд вражеските линии. Качи се на метрото от спирка „Синкенсдам“ до спирка „Йостемалстор“ и се запъти към улица „Страндвеген“. Вървеше по алеята между двете платна и следеше номерата на къщите. Спря се почти до моста „Юргордсбру“ и заоглежда вратата, която търсеше. Пресече улицата и застана на няколко метра от входа.

Лисбет констатира, че повечето хора, които бяха излезли да се разхождат през този студен 26 декември, вървяха по кея, а само малцина сновяха по тротоара в посока към къщите.

Тя остана да чака търпеливо почти половин час, когато откъм остров Юргорд се зададе възрастна жена с бастун. Тя се спря и огледа подозрително Саландер, която й се усмихна приветливо и й кимна в знак на поздрав. Дамата с бастуна отвърна на поздрава и се опита да разбере дали познава младото момиче. Саландер се обърна с гръб към нея и се отдалечи на няколко стъпки от вратата, сякаш чакаше някого и не я свърташе от нетърпение. Когато отново се обърна, дамата с бастуна вече бе стигнала до вратата и внимателно въвеждаше кода на ключалката. Саландер видя комбинацията без проблем — 1260.