Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Може да се каже, че това засенчи кончината на Мартин. А сега и медиите разбраха.

— А вие какво обяснение давате?

— Хариет разговаря с един журналист от „Курирен“. Нейната версия е, че е избягала от къщи, защото не се разбирала със семейството си, но очевидно се е справила доста добре в големия свят, след като ръководела предприятие от мащаба на концерна „Вангер“.

Микаел изсвири с уста.

— Досетих се, че австралийското овцевъдство е доста доходоносно, но не подозирах, че ранчото върви чак толкова добре.

— Да, ранчото върви добре, но това не е единственият й източник на приходи. Предприятието „Кохран“ се занимава още и с миньорство, добив на опали, транспорт, електроника, различни видове производства и още куп неща.

— Охо. И какво следва оттук нататък?

— Честно казано, не знам. През целия ден прииждат хора и семейството се събира за първи път след дългогодишна пауза. Присъстват роднините както от страната на Фредерик, така и от тази на Юхан Вангер, а освен това се появиха много от представителите на младото поколение — тези, които са на двайсет и повече години. Тази вечер в Хедестад има около четирийсет представители на фамилията Вангер. Половината са в болничната стая и досаждат на Хенрик, а другата половина са в хотела и разговарят с Хариет.

— Хариет е голямата сензация. Кой е запознат със стореното от Мартин?

— Засега само аз, Хенрик и Хариет. Проведохме един дълъг разговор насаме. Престъпленията на Мартин и… перверзиите му в момента изместват всичко останало на заден план. Заради тях концернът изпадна в колосална криза.

— Разбирам.

— Липсва естествен наследник, но Хариет ще остане в Хедестад известно време. Трябва да определим кой какво притежава, как ще бъде разпределено наследството и т.н. Всъщност делът на Хариет щеше да е доста значителен, ако не бе избягала. Пълен кошмар е.

Микаел се разсмя. Но не и Дирх Фроде.

— Изабела се срина. В момента лежи в болница. Хариет отказва да я посети.

— Разбирам я.

— За сметка на това обаче Анита идва от Лондон. Следващата седмица ще се проведе семеен съвет. Тя ще участва за първи път от двайсет и пет години.

— Кой ще е новият изпълнителен директор?

— Биргер е наточил зъби, но неговата кандидатура дори не стои на дневен ред. Хенрик ще заеме поста на временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор, докато назначим някой външен човек или член на семейството…

Той не довърши изречението. Микаел изведнъж вдигна вежди.

— Хариет? Не говориш сериозно.

— Защо не? Говорим за една изключително компетентна и уважавана бизнес дама.

— Тя трябва да се грижи за предприятието си в Австралия.

— Да, но синът й, Джеф Кохран, ще поеме бизнеса в нейно отсъствие.

— Той е Studs Manager във ферма за овце. Доколкото разбрах, отговаря за правилното чифтосване на животните.

— Освен това е завършил икономика в Оксфорд и право в Мелбърн.

Микаел си спомни за потния мускулест мъж с гол торс, който го бе прекарал през дефилето, и се опита да си го представи с костюм на бяло райе.

— Няма да намерим бързо решение — рече Дирх Фроде. — Но тя би била съвършеният изпълнителен директор. С нужната подкрепа ще е изключително изгодна за концерна.

— Липсват й познания…

— Вярно е. Хариет, разбира се, не може да се появи изневиделица след няколко десетилетия и да застане начело на концерна. Но той е международно предприятие, така че бихме могли да доведем за директор някой американец, който не знае грам шведски… Бизнес.

— Рано или късно трябва да се заемете и с един друг проблем — стаята в мазето на Мартин.

— Знам. Но не можем да кажем нищо, без да унищожим живота на Хариет… Радвам се, че не аз трябва да взема решение по този въпрос.

— По дяволите, Дирх, не можете да прикриете факта, че Мартин е сериен убиец.

Дирх Фроде се завъртя неспокойно на мястото си. Микаел внезапно усети лош вкус в устата си.

— Микаел, намирам се в… много неудобна позиция.

— Казвай.

— Нося съобщение от Хенрик. Всичко е много просто. Той ти благодари за свършената работа и смята договора ви за изпълнен. Това означава, че той те освобождава от всички останали задължения, а освен това вече не си длъжен да живееш и работиш тук, в Хедестад, и т.н. Тоест, считано от този момент, си свободен да се върнеш в Стокхолм и да се заемеш с други дела.

— Той иска да изчезна от пейзажа?

— Съвсем не. Иска да го посетиш, за да поговорите за бъдещето. Той се надява да запази ролята си в Управителния съвет на „Милениум“. Но…