Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Ами предполагам, че е права.

— Нареди на Хенрик да те уволни и да се погрижи да изчезнеш и да спреш да преследваш призраци.

— Опа!

— Тя дори не погледна жената, която седеше в стаята и говореше с Хенрик. Сигурно си мислеше, че е някой от персонала. Никога няма да забравя мига, в който Хариет се изправи, погледна Изабела и й каза: „Здравей, мамо.“

— Какво се случи?

— Наложи се да викнем лекар, за да свестим Изабела. В момента отрича, че това е Хариет. Твърди, че е измамница, която си изровил отнякъде.

Дирх Фроде всъщност се бе запътил към Сесилия и Александър, за да им съобщи новината, че Хариет бе възкръснала от мъртвите. Така че побърза да продължи и отново остави Микаел сам.

Лисбет Саландер спря, за да напълни резервоара на една бензиностанция малко след Упсала, в северна посока. Тя бе карала гневна, с втренчен пред себе си яден поглед. После запали мотоциклета, излезе от бензиностанцията и отново спря, обзета от нерешителност.

Лошото настроение все още не я бе напуснало. Когато тръгна от Хедебю, беше бясна, но гневът й постепенно се бе поуталожил по време на пътуването. Тя не знаеше защо се бе ядосала така на Микаел Блумквист и дори дали бе ядосана точно на него.

Мислеше за Мартин Вангер и Хариет Вангер, за проклетия Дирх Фроде и целия дяволски род Вангерови, които живееха в Хедестад, откъдето управляваха малката си империя и плетяха интриги едни срещу други. Те се бяха нуждали от нейната помощ. При нормални обстоятелства сигурно дори не биха я поздравили, камо ли да й доверят тайните си.

Проклета сбирщина.

Тя пое дълбоко въздух и се замисли за майка си, която бе погребала същата сутрин. Нещата никога нямаше да се оправят. Смъртта на майка й означаваше, че раната никога няма да зарасне, защото Лисбет не можеше да получи отговор на въпросите, които искаше да зададе.

Замисли се и за Драган Армански, който бе стоял зад нея по време на опелото. Трябваше да му каже нещо. Поне да му покаже, че знае, че е там. Но ако го бе сторила, той щеше да го приеме като картбланш да започне да се опитва да подреди живота й. Ако му подадеше пръст, щеше да захапе цялата й ръка. И никога нямаше да разбере.

Замисли се и за проклетия адвокат Нилс Бюрман, който бе неин попечител и поне за момента не можеше да й навреди и правеше каквото му кажеше.

Изгаряше я непреодолима омраза. Тя стисна зъби.

Замисли се и за Микаел Блумквист и се зачуди какво ли щеше да каже, ако разбереше, че тя има попечител и че в живота й цари пълен хаос.

Осъзна, че всъщност не му беше ядосана. Просто се случи така, че изля гнева си върху него в момент, в който й се искаше да убива. Бе безсмислено обаче да се сърди на него.

Тя беше странно раздвоена в отношението си към Микаел.

Той си вреше носа в чужди работи и се бе ровил в личния й живот, и… Но й беше приятно да работи с него. Дори самото усещане да работи в екип с някого бе странно. Бе й непривично, но всичко беше минало неочаквано безболезнено. Той не натякваше. Не се и опитваше да й дава съвети как да живее живота си.

Не той прелъсти нея, а тя — него.

А освен това се бе оказало хубаво.

Защо тогава й се искаше да го ритне в лицето?

Тя въздъхна, вдигна нещастно поглед и се загледа в един ТИР, който премина с ръмжене покрай нея по Е4.

В осем часа вечерта Микаел все още седеше в градината, когато чу мотоциклета и видя Лисбет Саландер да минава по моста. Тя паркира и свали каската си. Приближи се към градинската маса и докосна каната за кафе, която бе студена и празна. Микаел я погледна учудено. Лисбет взе каната за кафе и отиде в кухнята. Когато отново излезе навън, бе свалила кожените си дрехи и си бе облякла дънки и тениска с текста I can be a regular bitch. Just try me 140 140 Аз мога да съм истинска кучка. Само ме провокирай (англ.). — Б.пр. .

— Мислех, че си си тръгнала — рече Микаел.

— Обърнах в Упсала.

— Доста километри за един ден.

— Заболяха ме задните части.

— Защо се върна?

Тя не отговори. Микаел не я притисна, а изчака, докато пиеха кафе. Тя заговори след десет минути.

— Компанията ти ми харесва — призна Лисбет с нежелание.

Никога преди не бе изговаряла подобни думи.

— Беше ми… интересно да работим заедно по този случай.

— И на мен — рече Микаел.

— Хмм.

— Факт е, че за първи път работя с такъв дяволски добър професионалист в набавянето на информация. Да, знам, че си проклет хакер и че се движиш в подозрителни кръгове, та ти е достатъчно едно вдигане на слушалката, за да осигуриш само за двайсет и четири часа незаконно подслушване на телефон в Лондон. Но постигаш реални резултати.