Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Знам какво се е случило с Хариет.

— Как е умряла?

— Хариет не е умряла. Тя е жива. И много би искала да се срещнете, ако нямате нищо против.

И Хенрик Вангер, и Дирх Фроде се втренчиха в Микаел, сякаш той току-що бе преобърнал целия им свят.

— Отне ми известно време да я убедя да дойде тук. Тя е жива, чувства се добре и в момента е в Хедестад. Пристигна тази сутрин и може да бъде тук след половин час. Ако искате да я видите, разбира се.

На Микаел отново му се наложи да разкаже цялата история от началото до края. Хенрик Вангер го слушаше толкова съсредоточено, сякаш присъстваше на Проповедта на планината на преродил се в съвременността Иисус. От време на време изстрелваше по някой въпрос или молеше Микаел да повтори нещо. Дирх Фроде не промълви нито дума.

Когато Микаел завърши разказа си, старецът остана мълчалив. Въпреки уверенията на лекарите, че Хенрик Вангер се бе възстановил от инфаркта, Микаел се страхуваше от мига, в който щеше да му разкаже всичко — боеше се, че това щеше да дойде в повече на стария човек. Но Хенрик изобщо не изглеждаше развълнуван, когато проговори. Единствено речта му бе леко помътнена.

— Горката Хариет. Да беше се обърнала към мен.

Микаел погледна часовника. Беше четири без пет.

— Искате ли да я видите? Тя все още се страхува, че ще я отблъснете, когато разберете какво е сторила.

— Ами цветята? — попита Хенрик.

— Попитах я в самолета на път към къщи. Тя обича един-единствен член на семейството и това сте вие. Именно тя, разбира се, ги е изпращала. Каза, че се е надявала така да се досетите, че е жива и се чувства добре, без да й се налага да нарушава прикритието си. Но тъй като тя получава информация единствено от Анита, която никога не посещава Хедестад и заминава за чужбина веднага щом завършва образованието си, Хариет не знае почти нищо за случващото се тук. Тя никога не осъзнава колко силно сте страдали и как сте смятали, че убиецът й ви се подиграва.

— Предполагам, че Анита е пускала цветята.

— Тя работи в самолетна компания и лети по целия свят. Изпращала ги е от местата, където се е озовавала.

— А ти как разбра, че точно Анита й е помогнала?

— Благодарение на снимката, на която се вижда, че тя е отворила прозореца в стаята на Хариет.

— Но тя можеше да е забъркана… Можеше да се окаже убийца. Как разбра, че Хариет е жива?

Микаел гледа дълго Хенрик Вангер. След това се усмихна за първи път, откакто се бе върнал в Хедестад.

— Анита е била замесена в изчезването на Хариет, но не би могла да я убие.

— Как може да си сигурен?

— Защото това не е някакъв проклет криминален пъзел. Ако Анита бе убила Хариет, щяхте да сте открили тялото й много отдавна. Значи единственият логичен извод бе, че й е помогнала да избяга и да се скрие. Искате ли да я видите?

— Естествено.

Микаел взе Хариет от асансьорите във фоайето. В първия миг не я позна; тя бе боядисала косата си кестенява, след като се бяха разделили на Арланда предния ден. Беше облечена с черен панталон, бяла блуза и елегантно сиво сако. Изглеждаше невероятно. Микаел се наведе и я целуна по бузата за късмет.

Хенрик стана от стола си, когато Микаел отвори вратата на Хариет Вангер. Тя си пое дълбоко въздух.

— Здравей, Хенрик.

Старецът я огледа от главата до краката. След това Хариет се приближи и го целуна по бузата. Микаел кимна на Дирх Фроде, затвори вратата и ги остави насаме.

Лисбет Саландер не беше в къщата, когато Микаел се върна на остров Хедебю. Мотоциклетът и видеоапаратурата ги нямаше, както и чантата й с чисти дрехи и тоалетните принадлежности от банята. Видя му се пусто.

Микаел мрачно обиколи къщата. Тя изведнъж му се стори чужда и нереална. Погледна към купчините листове в кабинета, които трябваше да прибере в кашони и да върне на Хенрик Вангер, но все още не му се започваше. Отиде до хранителния магазин и купи хляб, мляко, кашкавал и храна за вечеря. Когато се върна, сложи каната с кафето, седна в градината и прочете вечерните вестници, без да мисли за нищо друго.

Към пет и половина по моста премина такси. Върна се след три минути. Микаел мярна Изабела Вангер на задната седалка.

Той бе задрямал на градинския стол, когато към седем часа дойде Дирх Фроде и го събуди.

— Как върви с Хенрик и Хариет? — попита Микаел.

— Тази тъжна история има своите положителни страни — отвърна Дирх Фроде с лека усмивка. — Изабела изведнъж нахлу в стаята на Хенрик. Разбрала, че си се върнал, и направо бе побесняла. Разкрещя се, че трябвало веднъж завинаги да се приключи с цялата история около Хариет. Каза още, че ти си предизвикал кончината на сина й с душенето и ровенето си наоколо.