Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Тя го погледна за първи път, откакто седна на масата. Той знаеше толкова много от тайните й. Как се бе стигнало дотук?

— Така стоят нещата. Добра съм с компютрите. Никога не съм имала проблем с четенето и разбирането на какъвто и да било текст.

— Благодарение на фотографската ти памет — рече той тихо.

— Предполагам. Просто разбирам от тези неща. Не става въпрос само за компютри и телефони, а и за двигателя на мотора ми, за телевизори, прахосмукачки, химически процеси и астрофизични формули. Аз съм луда. Урод.

Микаел сбърчи чело. Остана доста дълго мълчалив.

„Синдром на Аспбергер — помисли си той. — Или нещо подобно. Талантът да разбираш абстрактни аргументи и да откриваш логика там, където другите не виждат нищо.“

Лисбет бе втренчила поглед в масата.

— Повечето хора дават мило и драго за подобна дарба.

— Не искам да говоря за това.

— Добре, няма. Защо се върна?

— Не знам. Може би бе грешка.

Той я гледаше изпитателно.

— Лисбет, можеш ли да ми разтълкуваш значението на думата приятелство?

— Да харесваш някого.

— Да, но кое те кара да го харесваш?

Тя повдигна рамене.

— Според моето определение приятелството се гради на две неща — рече той внезапно. — Уважение и доверие. Може и да уважаваш някого, но ако му нямаш доверие, приятелството ви е обречено.

Тя продължаваше да мълчи.

— Вече разбрах, че не искаш да обсъждаш живота си с мен, но все някой ден трябва да решиш дали ще ми имаш доверие, или не. Искам да сме приятели, но затова са нужни двама.

— Харесва ми да правя секс с теб.

— Сексът няма нищо общо с приятелството. Да, приятелите могат да правят секс, но, Лисбет, ако трябваше да избирам между секс и приятелство с теб, то няма съмнение на какво ще се спра.

— Не разбирам. Искаш ли да правим секс, или не?

Микаел прехапа устни. Накрая въздъхна.

— Човек не бива да прави секс с хората, с които работи — промълви той. — Това води единствено до усложнения.

— Аз ли не съм разбрала, или с Ерика Бергер не се чукате при всяка възможност? А тя е и омъжена на всичкото отгоре.

Микаел помълча известно време.

— Аз и Ерика… Нашата история започна много преди да станем колеги. А това, че е женена, не те засяга.

— Аха, ето че изведнъж ти си този, който не иска да говори за себе си. Нима приятелството не се основава на доверие?

— Да. Исках да кажа, че няма да обсъждам една приятелка зад гърба й. Тогава ще предам нейното доверие. И теб не бих обсъждал с Ерика зад гърба ти.

Лисбет Саландер обмисли думите му. Разговорът стана по-тежък, а тя не обичаше тежки разговори.

— Харесва ми да правя секс с теб — повтори тя.

— И на мен с теб… Но това не променя факта, че съм достатъчно стар, за да ти бъда баща.

— Не ми пука на колко години си.

— Не можеш да пренебрегнеш възрастовата разлика. Това не е добра предпоставка за дълготрайна връзка.

— Кой говори за дълготрайни връзки? — попита Лисбет. — Ние току-що приключихме един случай, в който главните герои са мъже с адски извратени сексуални наклонности. Ако зависеше от мен, щях да ги залича от лицето на земята, всички до един.

— Да, ти не правиш компромиси.

— Не — рече тя и се усмихна със своята странна крива усмивка. — Но ти не си такъв.

Тя се изправи.

— Сега ще вляза да си взема душ, след което смятам да легна гола в леглото ти. Ако мислиш, че си твърде стар, можеш да пренощуваш на походното легло.

Микаел я проследи с поглед. Каквито и проблеми да имаше Лисбет Саландер, срамежливостта не бе един от тях. Тя излизаше победител от всичките им спорове. След малко взе чашите за кафе и отиде в спалнята.

Станаха към десет часа, взеха си заедно душ и закусиха в градината. Дирх Фроде позвъни около единайсет, каза, че погребалната церемония ще се състои в два часа следобед, и ги попита дали смятат да присъстват.

— Не мисля — рече Микаел.

Дирх Фроде попита дали ще бъде удобно да намине към шест часа, за да поговорят. Микаел му отвърна, че няма проблем.

Той отдели няколко часа, за да сортира документите в кашони, и ги отнесе до кабинета на Хенрик. Накрая му останаха единствено неговите собствени бележници и двете папки с материали по аферата „Ханс-Ерик Венерстрьом“, които не бе отварял вече половин година. Въздъхна и ги пъхна в чантата си.

Дирх Фроде закъсня и дойде едва в осем часа. Той все още не бе успял да си свали костюма от погребението и имаше доста изтерзан вид, когато се отпусна на кухненската пейка и с благодарност пое поднесената му от Лисбет чаша кафе. Тя седна до малката масичка за сервиране и захвана да работи нещо на компютъра си, а Микаел попита как роднините бяха приели възкръсването на Хариет.