Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Дирх Фроде се чувстваше още по-неловко.

— Но той вече не иска да напиша хрониката за семейство Вангер.

Дирх Фроде кимна. Извади един бележник, отвори го и го подаде на Микаел.

— Написа ти това писмо.

Скъпи, Микаел!

Уважавам правото ти на личен избор и не възнамерявам да те оскърбя, като ти кажа за какво да пишеш. Можеш да сътвориш и публикуваш каквото решиш и аз нямам никакво намерение да упражнявам какъвто и да било натиск върху теб.

Ти ще решиш дали да разтрогнем договора, или не. Разполагаш с достатъчно материал, за да довършиш хрониката за семейство Вангер.

Микаел, никога през живота си не съм молил никого за нищо.

Винаги съм смятал, че човек трябва да следва морала и убежденията си. В този случай обаче нямам избор.

Моля те като приятел и акционер в „Милениум“ да запазиш в тайна истината за Готфрид и Мартин. Знам, че не е редно, но не виждам друг изход от създалата се мрачна ситуация. Налага ми се да избирам между две злини, но каквото и да се случи, всички са губещи.

Моля те да не пишеш за това, защото то би навредило още повече на Хариет. Ти сам знаеш какво е усещането да си обект на медийна кампания. Тази срещу теб бе доста скромна, но, предполагам, можеш да си представиш как би се отразило на Хариет, ако истината излезе наяве. Тя е страдала в продължение на четирийсет години и не е нужно да продължи да се терзае заради простъпките на брат си и баща си. Освен това те моля да помислиш какви последствия би имала тази история за хилядите служители на концерна. Това би унищожило и Хариет, и компанията.

— Хенрик каза още, че е готов за разговор, ако решиш да поискаш евентуална финансова компенсация, която да покрие загубите ти, в случай че решиш да не публикуваш историята. Можеш да поставиш каквито искаш финансови условия.

— Хенрик Вангер се опитва да ме подкупи. Предай му, че бих предпочел изобщо да не ми го бе предлагал.

— Тази ситуация е също толкова мъчителна за Хенрик, колкото и за теб. Той те харесва страшно много и те смята за приятел.

— Хенрик Вангер е дяволски умен — рече Микаел. И изведнъж побесня. — Той иска да потули историята. Осланя се на чувствата ми, защото знае, че го харесвам. Всъщност ми казва, че съм свободен да публикувам историята, но ако го сторя, той ще преразгледа отношението си към „Милениум“.

— Всичко се промени след появата на Хариет.

— А сега Хенрик иска да разбере цената ми. Нямам намерение да злепоставям Хариет, но някой трябва да разкаже за жените, попаднали в мазето на Мартин. Дирх, ние дори не знаем колко точно е умъртвил. Кой ще защити техните права?

Лисбет Саландер вдигна изведнъж поглед от компютъра си.

Тя се обърна към Дирх Фроде с неприятно любезен глас.

— Нима в концерна няма нито един човек, който да възнамерява да пробва да подкупи и мен?

Фроде изглеждаше изненадан. Той за пореден път бе забравил за присъствието й.

— Ако Мартин Вангер беше жив, щях да го разоблича — продължи тя. — Каквото и да се бяхте договорили с Микаел, аз щях да изпратя цялата история в най-малки подробности до най-близкия вечерен вестник. А ако можех, щях да го завлека в собствената му стая за мъчения, да го завържа на масата и да пробода топките му с игли. Но той е мъртъв. — Тя се обърна към Микаел. — Подобна развръзка ме задоволява. Каквото и да сторим, не можем да реабилитираме жертвите на Мартин Вангер. За сметка на това обаче сме изправени пред интересен казус. Ти можеш да продължиш да нараняваш невинни жени — включително тази Хариет, която защитаваше с такава топлота, докато пътувахме насам с колата. Така че сега искам да те попитам кое е по-лошо — че е изнасилена от Мартин Вангер в онази затънтена къща, или от теб в пресата? Дилемата си я бива. Може би комисията по етика към Журналистическата гилдия ще може да ти даде съвет.

Тя замлъкна за миг. Микаел нямаше сили да погледне Лисбет Саландер в очите. Вместо това се втренчи в масата.

— Но аз не съм журналист — рече тя накрая.

— Какво искаш? — попита Дирх Фроде.

— Мартин е заснемал на видео жертвите си. Искам да се опитате да идентифицирате колкото се може повече от тях и да се погрижите семействата им да получат подобаваща компенсация. Освен това искам концернът „Вангер“ от този момент нататък да дарява два милиона крони годишно на Държавната организация за защита на жени и момичета от насилие в Швеция.

На Дирх Фроде му бяха нужни няколко минути да претегли наум сумата. След това кимна.

— Ще можеш ли да приемеш това, Микаел? — попита Лисбет.