Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел изведнъж бе обзет от отчаяние. През цялата си професионална кариера до момента той се бе опитвал да разкрие онова, което други искаха да потулят, и моралът не му позволяваше да прикрие ужасяващите престъпления, извършени в мазето на Мартин Вангер. Същността на професията му изискваше да споделя това, което знаеше. Именно той бе критикувал колегите си, че пазят истината в тайна. А сега седеше тук и обсъждаше най-зловещия cover-up 141 141 Потулване, прикриване (англ.). — Б.пр. , за който някога бе чувал.

Той остана мълчалив доста дълго. След това също кимна.

— Добре тогава. — Дирх Фроде се обърна към Микаел. — Що се отнася до предложението на Хенрик за финансова компенсация…

— Може да си го завре отзад — рече Микаел. — Дирх, сега искам да си тръгнеш. Разбирам положението, в което се намираш, но в момента съм толкова ядосан на теб, Хенрик и Хариет, че ако останеш, ще се скараме.

Дирх Фроде остана да седи край кухненската маса и изглежда нямаше никакво намерение да стане оттам.

— Не мога да си тръгна още — каза той. — Не съм приключил. Трябва да ти предам още едно съобщение, което няма да ти хареса. Хенрик настоява да го сторя тази вечер. Ако искаш, можеш да отидеш до болницата утре и да го направиш на бъзе и коприва.

Микаел вдигна бавно глава и го погледна в очите.

— Това е най-трудното нещо, което съм правил през целия си живот — продължи Дирх Фроде. — Но вярвам, че единственото правилно нещо, което можем да направим в момента, е да бъдем напълно искрени и да свалим всички карти на масата.

— Какво имаш да казваш?

— Когато миналата Коледа Хенрик се опитваше да те убеди да приемеш работата, нито той, нито аз вярвахме, че това ще доведе до нещо. Беше точно както той ти каза тогава — искаше да направи един последен опит. Беше проучил внимателно положението, в което се намираше ти, до голяма степен благодарение на съставения от госпожица Саландер доклад. Заложи на изолацията ти, предложи ти пари и използва правилната стръв.

— Венерстрьом — рече Микаел.

Фроде кимна.

— Блъфирахте?

— Не.

Лисбет Саландер вдигна вежди, изпълнена с любопитство.

— Хенрик ще изпълни обещанието си — рече Дирх Фроде. — Ще даде интервю и ще нападне публично Венерстрьом. Ще научиш всички подробности по-късно, но най-общо казано, по време на работата си във финансовия отдел на концерна „Вангер“ Ханс-Ерик Венерстрьом е използвал няколко милиона крони за валутни сделки. Това се случи много преди този вид операции да се превърнат в истински феномен. Той не бе имал пълномощия, нито разрешение от управлението на концерна за извършването на подобни действия. Сделките се оказаха неуспешни и той изведнъж трябваше да поеме отговорността за загуба от седем милиона крони, която се опита да прикрие отчасти с фалшифициране на счетоводните отчети и отчасти — с още по-смели операции. Хванаха го и бе уволнен.

— Имаше ли лична печалба?

— Да. Иронията е, че открадна около половин милион крони, с които основа „Wennerstroem Group“. Имаме всичко на хартия. Можеш да използваш информацията както намериш за добре, а Хенрик ще те подкрепи публично. Но…

— Но тази информация е безполезна — рече Микаел и удари с ръка по масата.

Дирх Фроде кимна.

— Случило се е преди трийсет години и днес е затворена страница — каза Микаел.

— Получаваш доказателство, че Венерстрьом е мошеник.

— Излизането наяве на подобна информация ще подразни Венерстрьом, но все едно комар го ухапал. Ще вдигне рамене и ще извърти нещата в своя полза, като публикува съобщение в пресата, че Хенрик Вангер е старец, който се опитва да му измъкне някоя сделка. След това ще каже, че е действал по нареждане на Хенрик. Дори и да не успее да докаже невинността си, ще замаже всичко, така че хората ще реагират на цялата история само с повдигане на рамене.

Дирх Фроде изглеждаше разстроен.

— Вие ме прецакахте — рече Микаел накрая.

— Микаел… Не искахме.

— Грешката е моя. Аз се хванах като удавник за сламка. Трябваше да се досетя, че ще стане така — той изведнъж се разсмя. — Хенрик е стара лисица. Опитваше се да пласира предложението си и ми каза каквото исках да чуя.

Микаел се изправи и отиде към кухненския плот. Обърна се към Фроде и обобщи всичките бушуващи в него чувства с една дума:

— Изчезни.

— Микаел… Съжалявам, че…

— Дирх. Върви си.

Лисбет Саландер не бе сигурна дали трябваше да отиде при Микаел, или да го остави на мира. Той разреши проблема, като внезапно си взе якето и, без да каже дума, затръшна вратата след себе си.