Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Изабела е знаела? — възкликна Микаел удивено.

В гласа на Хариет прозвуча непозната до този момент твърдост.

— Естествено, че знаеше. Нищо от случващото се в семейството ни не убягваше от вниманието й. Но се правеше, че не забелязва неприятните детайли, както и тези, които я представяха в лоша светлина. Баща ми би могъл да ме изнасили в дневната пред очите й, а тя щеше да остане сляпа. Бе неспособна да признае, че нещо не вървеше в моя или в собствения й живот.

— Срещал съм я. Тя е зла вещица.

— Винаги е била такава. Често размишлявах над връзката й с баща ми. Доколкото знаех, те изобщо не правеха секс след раждането ми или пък това се случваше изключително рядко. Баща ми имаше други жени, но по някакъв странен начин се страхуваше от Изабела. Той се оттегли от семейния живот, но не можа да се разведе с нея.

— Членовете на семейство Вангер не се развеждат.

Тя се засмя за първи път.

— Да, така е. Работата е там, че аз не смеех да кажа. Целият свят щеше да разбере. Съучениците ми, всички роднини…

Микаел сложи ръка върху нейната.

— Хариет, ужасно съжалявам.

— Бях на четиринайсет, когато ме изнасили за първи път. През следващата година ме водеше в къщата си. Мартин също присъстваше няколко пъти. Караше и двама ни да правим разни неща с него. А освен това държа ръцете ми, докато Мартин… задоволяваше сексуалния си нагон с мен. А когато баща ми умря, Мартин бе готов да поеме ролята му. Той очакваше, че аз ще стана негова любовница, и смяташе за съвсем естествено да му се подчиня. А и при създалата се ситуация нямах особено голям избор. Бях принудена да правя каквото ми кажеше. Бях се отървала от един мъчител само за да попадна в ноктите на друг. Единственото, което можех да направя, бе да се опитам никога да не оставам насаме с него.

— Хенрик щеше да…

— Ти все още не разбираш.

Тя повиши глас. Микаел видя как няколко от работниците в палатката го погледнаха. Хариет отново сниши глас и се наведе към него.

— Картите са поставени на масата. Трябва сам да се досетиш за останалото.

Тя се изправи и донесе още две бири. Когато се върна, Микаел й каза само една дума.

— Готфрид?

Тя кимна.

— На седми август 1965 година баща ми ме замъкна насила в къщата си. Хенрик бе в командировка. Баща ми се наливаше с алкохол и се опита да ме изнасили. Дори не успя да го вдигне и бе на път да изпадне в алкохолен делириум. Той винаги се отнасяше… грубо и жестоко с мен, когато бяхме само двамата, но този път мина всички граници. Уринира върху мен. След това ми разказа какво щеше да направи с мен. Тази вечер ми разказа за жените, които бе убил. Хвалеше се с извършеното. Цитираше Библията. Отне му няколко часа. Аз разбрах по-малко от половината от казаното, но разбрах, че той е напълно луд.

Тя отпи глътка бира.

— Някъде около полунощ получи пристъп. Съвсем си загуби ума. Бяхме горе на леглото. Бе увил една тениска около врата ми и я стегна колкото сила имаше. Причерня ми. Не се и съмнявах, че се опитваше да ме убие, а и за първи път тази нощ му се удаде да ме изнасили.

Хариет Вангер погледна умолително Микаел.

— Само че той беше толкова пиян, че аз успях да се освободя по някакъв начин. Скочих на долния етаж и избягах панически. Изтичах навън, без да се замисля, въпреки че бях гола. Озовах се на кея. Той ме последва олюлявайки се.

На Микаел изведнъж му се прииска тя да спре да разказва.

— Аз бях достатъчно силна, за да успея да бутна един пиян мъж във водата. Използвах гребло, за да го задържа под водата, докато спре да се съпротивлява. Отне ми само няколко секунди.

Тишината му се стори оглушителна, когато тя направи пауза.

— Когато вдигнах очи, видях Мартин да стои там. По лицето му бе изписан ужас, но в същото време се хилеше. Не знам колко дълго бе стоял отвън и ни бе шпионирал. От този момент нататък зависех единствено от добрата му воля. Той се приближи до мен хвана ме за косата, вкара ме в къщата и ме замъкна обратно в леглото на Готфрид. Върза ме и ме изнасили, докато баща ни все още се носеше по водата долу, при кея, а аз дори не можех да му окажа съпротива.

Микаел замижа. Изведнъж го обзе срам. Прииска му се да бе оставил Хариет Вангер на мира. Но гласът й прозвуча по-твърдо.

— От този ден бях в ръцете му. Правех каквото ми кажеше. Бях като парализирана. Не се побърках единствено защото на Изабела й хрумна, че Мартин има нужда да смени средата след трагичната кончина на баща си, и затова го изпрати в Упсала. Тя, разбира се, постъпи така, защото знаеше какво прави той с мен, и това беше нейният начин да разреши проблема. Както можеш да се досетиш, Мартин бе доста разочарован.