Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Well mate 136 136 Ами приятел (англ.). — Б.пр. , шефката е на няколко мили оттук в тази посока — рече мъжът и посочи с палец.

Той погледна скептично колата на Микаел и добави, че едва ли бе много разумно да продължи с такава една японска играчка. Накрая почернелият атлет каза, че той също трябвало да отиде там и можел да закара Микаел с джипа си, най-подходящия автомобил за каменистия терен. Микаел благодари и си взе чантата с компютъра.

Мъжът се представи като Джеф и обясни, че е Studs Manager at the Station . Микаел го помоли да му разясни какво означава това. Джеф му хвърли един поглед и констатира, че Микаел не бе тукашен. Той обясни, че длъжността Studs Manager приличала на тази на главния касиер в банка, само че той управлявал овце вместо пари. Station пък била австралийската дума за ранчо.

Те продължиха да разговарят, докато Джеф бодро караше джипа с около двайсет километра в час през едно дефиле под наклон от двайсет градуса. Микаел благодари на щастливата си звезда, че не се бе опитал да дойде дотук с колата под наем. Той попита какво има долу в дефилето. Отговорът бе — пасище за около седемстотин овце.

— Доколкото разбирам, „Кохран Фарм“ е доста голяма.

— Да, една от най-големите в Австралия — отвърна Джеф гордо. — Имаме около девет хиляди овце в района Макауаки, но разполагаме и със stations както в Нов Южен Уелс, така и в Западна Австралия. Общият брой на овцете е около шейсет и три хиляди.

Те излязоха от дефилето и продължиха по един хълмист, но по-лек терен. Изведнъж Микаел чу стрелба. Видя трупове на овце, големи огньове и около дванайсетина работници. Както изглеждаше, те всички държаха пушки. Явно умъртвяваха овце.

Микаел с нежелание направи асоциация с библейския жертвен агнец.

След това видя една жена с къса руса коса, облечена с дънки и риза на червени и бели карета. Джеф спря на няколко метра от нея.

— Hi boss. We got a tourist 137 137 Здравей, шефе. Имаме посетител (англ.). — Б.пр. — рече той.

Микаел слезе от джипа и я погледна. Тя го изгледа въпросително.

— Здравей, Хариет. Доста време мина от последната ни среща — каза той на шведски.

Никой от работниците на Анита Кохран не разбра думите му, но видяха реакцията й. Тя пристъпи крачка назад, а по лицето й бе изписан ужас. Хората на Анита Кохран явно имаха закрилническо отношение към шефа си. Те спряха да се смеят и се стегнаха, готови да се нахвърлят върху странния мъж, който очевидно я притесняваше. Учтивостта на Джеф веднага се изпари, когато той пристъпи към Микаел.

Микаел осъзнаваше, че се намира в непристъпен район на другия край на земното кълбо, обграден от група потни овцевъди с пушки в ръце. Анита Кохран трябваше да каже само една дума и те щяха да го разкъсат на парчета.

В следващия миг обаче нещата се успокоиха. Хариет Вангер махна с ръка и мъжете отстъпиха няколко крачки назад. Тя се приближи до Микаел и го погледна в очите. Лицето й бе потно и мръсно. Микаел забеляза, че русата й коса бе по-тъмна в корените. Беше по-възрастна и лицето й бе по-слабо, но тя се бе превърнала в красива жена точно както загатваше снимката от първото й причастие.

— Срещали ли сме се преди? — попита Хариет Вангер.

— Да. Аз се казвам Микаел Блумквист. Ти ме гледаше през лятото, когато бях на три години. Тогава бе на дванайсет или тринайсет.

След няколко секунди погледът й се проясни и Микаел видя, че тя изведнъж си го спомни. Изглеждаше изненадана.

— Какво искаш?

— Хариет, аз не съм ти враг. Не съм тук, за да ти навредя. Но трябва да поговорим.

Тя се обърна към Джеф, каза му да поеме след нея и направи знак на Микаел да я последва. Повървяха около двеста метра и стигнаха до бяла брезентова палатка, разпъната в малка горичка. Хариет му посочи да седне на сгъваем стол до една разнебитена маса, напълни леген с вода и си изми лицето. След това го подсуши, влезе в палатката и смени ризата си. Извади две бири от една хладилна чанта и седна срещу Микаел.

— Добре. Говори.

— Защо убивате овцете?

— Върлува епидемия. Повечето от тези овце вероятно са здрави, но ние не можем да рискуваме болестта да се разпространи. Принудени сме да умъртвим шестстотин овце през следващата седмица. Така че не съм в особено добро настроение.

Микаел кимна.

— Брат ти се преби с колата преди няколко дни.

— Чух.

— От Анита Вангер, която ти позвъни.

Тя го гледаше изпитателно доста дълго. След това кимна. Разбираше, че бе излишно да отрича очевидни факти.