Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Те се разделиха пред хотела и всеки се качи на автобуса към съответното летище.

Микаел пътува с вътрешен полет от Канбера до Алис Сприйнгс, което всъщност беше единствената алтернатива, като се има предвид, че пристигна в Австралия късно следобед. За да измине оставащите четиристотин километра в северна посока, можеше да избира между това да наеме самолет или кола. Той се спря на второто.

Един непознат с библейския псевдоним Joshua , който бе част от мистериозната международна мрежа на Plague , а вероятно и на Trinity , бе оставил плик за Микаел на бюрото за информация на летището в Канбера.

Набраният от Анита телефонен номер бе на „Кохран Фарм“. Една кратка бележка даваше малко по-подробна информация. Това бе ферма за овце.

Едно свалено от интернет резюме съдържаше подробни факти за овцевъдството в Австралия. Населението на Австралия наброяваше осемнайсет милиона жители. Петдесет и три хиляди от тях бяха овцевъди, които притежаваха около сто и двайсет милиона овце. Годишният оборот само от износа на вълна бе три и половина милиарда долара. Освен това всяка година се изнасяха около седемстотин милиона тона овче месо и кожа за модната индустрия. Производството на месо и кожа бе един от най-важните отрасли в индустрията на страната.

„Кохран Фарм“, основана през 1891 година от Джеръми Кохран, бе петата по големина земеделска ферма с около шейсет хиляди овце от породата „Мерино“, чиято вълна се смяташе за особено ценна. Освен овце там се отглеждаха още крави, свине и кокошки.

Микаел констатира, че „Кохран Фарм“ бе голямо предприятие с впечатляващ годишен оборот, основаващ се на износ до страни като САЩ, Япония, Китай и много европейски.

Приложените биографии бяха още по-интересни.

През 1972 година, след смъртта на Реймънд Кохран, „Кохран Фарм“ е наследена от някой си Спенсър Кохран, възпитаник на университета Оксфорд в Англия. Спенсър умира през 1994 година и оттогава насам фермата се управлява от неговата вдовица. Имаше нейна снимка (размазана и неясна), свалена от интернет страницата на „Кохран Фарм“. На нея бе изобразена руса, късо подстригана жена, която галеше овца. Лицето й бе наполовина скрито. Според Joshua двойката бе сключила брак в Италия през 1971 година.

Името й бе Анита Кохран.

Микаел пренощува в един поразен от сушата град с оптимистичното название Уонаду 133 133 Wannado — искам да направя (англ.). — Б.пр. . Хапна котлет от овче месо в местната кръчма и изпи три половинлитрови халби бира с местните чешити, които го наричаха „mate“ 134 134 Приятел, другар — стандартно обръщение в Австралия (англ.). — Б.пр. и говореха със смешен акцент. Имаше усещането, че е попаднал на снимачната площадка на „Крокодила Дънди“.

Късно вечерта, преди да заспи, позвъни на Ерика Бергер в Ню Йорк.

— Прости ми, Рики, но бях толкова зает, че не намерих време да се обадя.

— Какво, по дяволите, се случва в Хедестад? — възкликна тя. — Кристер ми позвъни и каза, че Мартин Вангер е загинал в автомобилна катастрофа.

— Това е дълга история.

— И защо не си вдигаш телефона? През последните дни ти звънях до побъркване.

— Той не работи тук.

— Къде се намираш?

— В момента на около две хиляди километра северно от Алис Спрингс. Тоест в Австралия.

На Микаел рядко му се удаваше да изненада Ерика по някакъв начин. Този път обаче тя мълча в продължение на десет секунди.

— И какво правиш в Австралия? Ако смея да попитам.

— Довършвам поставената ми задача. Ще се върна в Швеция след няколко дни. Обаждам се само да ти кажа, че скоро ще приключа с разследването, възложено ми от Хенрик Вангер.

— Искаш да кажеш, че си разбрал какво се е случило с Хариет?

— Мисля, че да.

Той пристигна в „Кохран Фарм“ към дванайсет часа на следващия ден само за да разбере, че Анита Кохран бе отишла до едно пасище в някаква област с названието Макаука, която се намираше на още сто и двайсет километра на запад.

Бе станало четири часа, докато Микаел успя да се добере дотам по безброй backroads 135 135 Междуградски път (англ.). — Б.пр. . Той спря до една порта. До нея имаше група овцевъди, които се бяха събрали около предния капак на един джип и пиеха кафе. Микаел излезе от колата, представи се и обясни, че търси Анита Кохран. Всички погледи се обърнаха към мускулест трийсетгодишен мъж, от когото явно зависеха решенията. Той бе гол от кръста нагоре и бе загорял по местата, които тениската не покриваше. Носеше каубойска шапка.