Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Лисбет кимна.

— В бележките си си отбелязал, че Хенрик Вангер се съгласява Хариет да заживее в дома му през зимата на 1964 година.

— Хенрик вижда, че нещо в семейството й не върви. Той смята, че причината за това са кавгите и търканията между Готфрид и Изабела, и я взема при себе си, за да може тя спокойно да се съсредоточи върху образованието си.

— Това обърква сметките на Готфрид и Мартин. Вече не могат толкова лесно да контролират живота й. Само понякога успяват… Къде ли са се възползвали от нея?

— Трябва да е било в къщата на Готфрид. Почти съм сигурен, че тези снимки са направени там — лесно можем да проверим. Къщата има идеалното разположение, тя е изолирана и отдалечена от селото. След това Готфрид се напива за последен път и се удавя без много-много драматизъм.

Лисбет кимна замислено.

— Бащата на Хариет прави или се опитва да прави секс с нея, но вероятно не я посвещава в тайната за убийствата.

Микаел осъзна, че това бе слабо място в теорията им. Хариет бе отбелязала имената на жертвите на Готфрид и ги бе свързала с библейските цитати, но интересът й към Библията се бе зародил едва през последната година от живота й, когато Готфрид вече е бил мъртъв. Той се замисли за миг и се опита да открие логично обяснение.

— По някое време Хариет открива, че Готфрид не просто извършва кръвосмешение, но е и луд сериен убиец — рече той.

— Не знаем кога разбира за убийствата. Може да е било малко преди Готфрид да се удави. Може да е било дори след това, ако е водил дневник или е събирал изрезки от вестници за убийствата. Нещо й разкрива истината.

— Само че тя не заплашва да разкаже за това на Хенрик — допълни Микаел.

— А за Мартин — рече Лисбет. — Баща й е мъртъв, но Мартин продължава да я тормози.

— Точно така — съгласи се Микаел.

— Само че й трябва една година да събере смелост.

— Ти как би постъпила, ако внезапно беше разбрала, че баща ти е сериен убиец, който чука брат ти?

— Щях да убия изверга — рече Лисбет с твърд глас, а Микаел предположи, че не се шегува.

Изведнъж си спомни изражението на лицето й, когато нападна Мартин Вангер. Усмихна се безрадостно.

— Добре, но ти не си Хариет. Готфрид умира през 1965 година, преди тя да успее да направи каквото и да било. Това също е логично. След смъртта на Готфрид Изабела изпраща Мартин в Упсала. Той вероятно се прибира за Коледа или някоя ваканция, но през следващата година не среща Хариет особено често. Вече е далеч от него.

— И така, тя започва да изучава Библията.

— В светлината на всичко, което знаем, можем да стигнем до заключението, че причините за това едва ли са били свързани с религията. Може би чисто и просто се е опитвала да разбере постъпките на баща си. Размишлява чак до Деня на детето през 1966 година. Тогава внезапно съзира брат си на улица „Йернвегсгатан“ и разбира, че се е върнал. Не знаем дали са разговаряли и дали той е казал нещо. Но каквото и да се е случило, Хариет решава да отиде право при Хенрик и да говори с него.

— След което изчезва.

След като проследиха веригата от събития, не им бе трудно да подредят остатъка от пъзела. Микаел и Лисбет си събраха багажа. Преди да заминат, позвъниха на Дирх Фроде и му обясниха, че им се налага да отсъстват за известно време, но че Микаел иска на всяка цена да се срещне с Хенрик Вангер, преди да отпътува.

Микаел искаше да знае какво бе казал Фроде на Хенрик. По гласа на адвоката си пролича, че той се намира под огромно напрежение, и Микаел се притесни за него. След известно време Фроде му обясни, че бе съобщил единствено, че Мартин е загинал при катастрофа.

Когато Микаел паркира пред болницата в Хедестад, отново загърмя. Небето бе покрито с тежки дъждовни облаци. Той изтича през паркинга под първите капки.

Хенрик Вангер бе седнал по халат край масата до прозореца в стаята си. Болестта му си беше казала думата, но старецът бе възвърнал цвета на лицето си и здравето му, изглежда, се подобряваше. Те си стиснаха ръцете. Микаел помоли личната медицинска сестра да ги остави насаме за няколко минути.

— Ти се държиш на разстояние — рече Хенрик Вангер.

Микаел кимна.

— Да, нарочно. Роднините ви не искат да ме виждат тук, но днес всички са в дома на Изабела.

— Горкият Мартин — рече Хенрик.

— Хенрик, вие ми възложихте да изровя истината за случилото се с Хариет. Очаквахте ли, че тя може да се окаже болезнена?

Старецът го погледна. След това очите му се разшириха.

— Мартин?

— Той е част от историята.