Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Гласът й изведнъж стана твърд като камък. Микаел се вгледа учудено в нея. Тя отвърна на погледа му. В очите й нямаше и грам съчувствие.

— Мартин е имал същия шанс като всички останали да се възпротиви. Изборът е само и единствено негов. Изнасилва и убива, защото му харесва.

— Окей, съгласен съм. Но Мартин е изтормозен и пречупен от баща си точно както Готфрид от своя, нациста.

— Ясно, тоест ти изхождаш от факта, че Мартин е бил лишен от собствена воля и че всички хора са единствено плод на възпитанието на родителите си.

Микаел се усмихна предпазливо.

— Това да не би да е болна тема?

В очите на Лисбет Саландер изведнъж пламна потиснат гняв. Микаел побърза да продължи.

— Не твърдя, че хората са единствено плод на възпитанието си, а че то играе голяма роля. Бащата на Готфрид го пребива от бой години наред. Това оставя своите следи.

— Глупости — повтори Лисбет. — Не само Готфрид е бил жертва на тормоз като дете. Това не му дава извинение да убива жени. Той сам е направил избора си. Същото важи и за Мартин.

Микаел вдигна ръка.

— Нека да не се караме.

— Аз не се карам с теб. Просто според мен е смехотворно, че боклуците винаги намират с кого да се оправдаят.

— Добре. Те също носят отговорност. Ще се разберем по-късно. Важното е, че Готфрид умира, когато Мартин е на седемнайсет, и вече няма кой да го напътства. Така че той се опитва да продължи по стъпките на баща си. Упсала 1966 година.

Микаел посегна, за да вземе една от цигарите на Лисбет.

— Не искам дори да се опитвам да разбера какви импулси са водили Готфрид и как е тълкувал постъпките си. Има някакъв неясен библейски мотив, свързан до известна степен с наказание и пречистване. Психиатрите вероятно биха могли да намерят обяснение. Не че това има значение. Той си остава сериен убиец.

Микаел се замисли за миг, преди да продължи.

— Готфрид е искал да убива жени, като се е опитвал да оправдае действията си с един вид псевдорелигиозност. Но Мартин дори не се опитва да намери извинение за извършените от него убийства. Действията му са целенасочени и систематични. Освен това разполага със средства, които да вложи в хобито си. А и е по-хитър от баща си. Всеки оставен от Готфрид труп води до полицейско разследване и риск извършителят да бъде заловен или да бъде открита връзката между различните убийства.

— Мартин Вангер построява къщата си през седемдесетте — рече Лисбет замислено.

— Мисля, че Хенрик спомена 1978 година. Вероятно е поръчал трезор за съхраняване на ценни архиви или нещо подобно. Така се сдобива със звукоизолирана стая без прозорци и със стоманена врата.

— Тя съществува от двайсет и пет години.

Те замълчаха за миг. Микаел се зачуди какви ли ужаси се бяха разигравали насред идиличния остров Хедебю в продължение на четвърт век. На Лисбет не й се налагаше да се чуди. Бе изгледала колекцията видеофилми. Тя забеляза как Микаел несъзнателно докосна врата си.

— Готфрид изпитва омраза към жените, която предава на сина си, като същевременно го изнасилва. Само че има и някакъв подтекст… Според мен Готфрид е имал фантазии, че децата му ще споделят неговата, меко казано, извратена представа за света. Когато го попитах за Хариет, собствената му сестра, Мартин рече: „Ние се опитахме да говорим с нея. Но тя бе най-обикновена путка. Възнамеряваше да разкаже на Хенрик.“

Лисбет кимна.

— Чух го. Горе-долу по това време слязох в мазето. Това означава, че знаем каква е щяла да бъде темата на мистериозния й разговор с Хенрик.

Микаел сбърчи чело.

— Не съвсем. — Той се замисли за миг. — Помисли върху хронологията на събитията. Не знаем кога Готфрид е изнасилил сина си за първи път, но той взема със себе си Мартин по време на убийството на Леа Першон в Удевала през 1962 година. Удавя се през 1965 година. Преди това с Мартин се опитват да разговарят с Хариет. До какво ни довежда това?

— Готфрид не изнасилва единствено Мартин, а и Хариет.

Микаел кимна.

— Готфрид е учителят. Мартин — ученикът. А Хариет… Каква е била нейната роля? На тяхна играчка?

— Готфрид е научил Мартин да чука сестра си — Лисбет посочи моменталните снимки. — Трудно е да определим отношението й към всичко това само на основата на тези две снимки, защото не виждаме лицето й, но тя се опитва да се скрие от фотоапарата.

— Да речем, че всичко започва през 1964 година, когато тя е на четиринайсет. Тя се отбранява, или ако трябва да използвам думите на Мартин: „не може да приеме“. Тогава ги заплашва, че ще ги издаде. Мартин едва ли е имал думата в цялата тази история. По-скоро се води по баща си. Но двамата създават един вид… пакт и се опитват да превърнат Хариет в част от него.