Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Смъртта на Мартин съвсем естествено хвърли сянка върху делничния живот в Хедебю. Пред къщата на Изабела Вангер започнаха да се трупат коли. Кланът се събираше. Изказваха се съболезнования. Лисбет наблюдаваше безчувствено процесията. Микаел седеше напълно мълчалив.

— Как си? — попита тя накрая.

Той се замисли за миг какво да отговори.

— Мисля, че все още се намирам в състояние на шок — каза той. — Бях напълно безпомощен. В продължение на няколко часа бях сигурен, че ще умра. Усещах страх от срещата със смъртта и не можех да направя каквото и да било. — Той протегна ръка и я постави на коляното й. — Благодаря ти! Ако не се бе появила, той щеше да ме убие.

Лисбет му се усмихна леко.

— Макар че… Не мога да проумея как можа да постъпиш толкова идиотски и да дойдеш сама. Аз лежах там долу, на пода, и се молех да видиш снимката, да събереш две и две и да се обадиш в полицията.

— Ако бях изчакала полицията да дойде, вече щеше да си мъртъв. Не можех да позволя на това копеле да те убие.

— Защо не искаш да говориш с полицията? — попита Микаел.

— Аз не общувам с властите.

— И защо?

— Това не те засяга. Но в твоя случай не мисля, че е добре за кариерата ти да се разчуе, че си бил съблечен гол от Мартин Вангер, прочутия сериен убиец. Ти не обичаш да те наричат Кале Блумквист, а представи си само какви нови епитети щяха да ти лепнат.

Микаел я изгледа изпитателно и приключи темата.

— Имаме проблем — рече Лисбет.

Микаел кимна.

— Какво се е случило с Хариет?

Лисбет постави двете моментални снимки на масата пред него. Обясни му къде ги беше намерила. Микаел ги разгледа внимателно, след което вдигна поглед.

— Възможно е да е тя — каза той накрая. — Не мога да кажа със сигурност, но тялото и косата й напомнят на тези от снимките, които съм видял.

Микаел и Лисбет останаха в градината един час, като се опитваха да подредят детайлите. Откриха, че двамата, независимо един от друг, бяха стигнали до Мартин Вангер.

Лисбет така и не бе открила снимката, която Микаел беше оставил върху кухненската маса. Тя бе решила, че той е извършил някаква лудост, след като бе изгледал записите от камерите за наблюдение. Бе отишла до дома на Мартин Вангер по плажната алея и беше надникнала във всички прозорци, но не бе видяла жива душа. Бе натиснала и опипала внимателно дръжките на всички врати и прозорци на първия етаж. Накрая се бе покатерила до една отворена балконска врата на втория етаж. Беше й отнело много време. Бе се движила изключително внимателно, докато претърсваше стая след стая. Постепенно беше стигнала до стълбата към мазето. Мартин бе проявил немарливост; беше оставил вратата към стаята си на ужасите открехната и Лисбет бе успяла да прецени добре ситуацията.

Микаел я попита какво е чула от думите на Мартин.

— Не кой знае колко. Дойдох, когато започна да те разпитва какво се е случило с Хариет точно преди да те окачи на примката. Оставих ви за някоя и друга минута и се качих горе, за да намеря някакво оръжие. Открих стиковете за голф в един гардероб.

— Мартин Вангер нямаше ни най-малка представа какво се е случило с Хариет Вангер — рече Микаел.

— Вярваш ли му?

— Да — отвърна Микаел категорично. — Мартин Вангер бе по-ненормален от луда невестулка… Откъде ли ми идват наум тези сравнения, но той призна за всички извършени от него престъпления. Говореше съвсем спокойно. Дори си мисля, че искаше да ме впечатли. Но що се отнася до Хариет, той искаше да разбере какво се е случило също толкова отчаяно, колкото Хенрик.

— Е и… Какво означава това?

— Знаем, че Готфрид Вангер е отговорен за първата серия убийства от 1949 до 1965 година.

— Така е. Той научава Мартин Вангер на всичко.

— Това семейство е напълно ненормално — рече Микаел. — Мартин всъщност не е имал никакъв шанс.

Лисбет Саландер погледна учудено Микаел.

— Това, което Мартин сподели, макар и съвсем откъслечно, бе, че баща му е започнал да го учи след навлизането му в пубертета. Той присъства по време на убийството на Леа в Удевала през 1962. Тогава е на четиринайсет. Присъства и при убийството на Сара през 1964. Дори самият той участва. Тогава е на шестнайсет.

— И?

— Каза, че не е хомосексуален и никога не е докосвал мъж, с изключение на баща си. Това ме кара да мисля… Единственият възможен извод е, че баща му го е изнасилвал. Вероятно в продължение на доста дълъг период. Той е, така да се каже, творение на баща си.

— Глупости — възрази Лисбет Саландер.