Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Дирх Фроде не я прекъсна нито веднъж. Когато тя приключи, той помълча още няколко минути, след това тежко въздъхна и бавно поклати глава.

— Какво ще правим?

— Това не е мой проблем — отвърна Лисбет с безизразен глас.

— Но…

— Що се отнася до мен, аз никога не съм стъпвала в Хедестад.

— Не разбирам.

— Не искам името ми при никакви обстоятелства да бъде включвано в полицейско разследване. Все едно нямам никакво отношение по този въпрос. Ако името ми бъде споменато във връзка с тази история, ще отрека, че съм била тук, и няма да отговоря на нито един въпрос.

Дирх Фроде я огледа изпитателно.

— Не разбирам.

— Не е нужно да разбираш.

— Какво да правя тогава?

— Това сам ще решиш, стига да не забъркаш мен и Микаел.

Дирх Фроде бе смъртноблед.

— Погледни го от този ъгъл. Единственото, което знаеш, е, че Мартин Вангер е станал жертва на пътен инцидент. Нямаш никаква представа, че освен това е сериен убиец, и никога не си чувал за стаята в мазето му.

Тя постави ключа на масата между тях.

— Разполагаш с малко време, преди да започнат да разчистват мазето на Мартин Вангер и да открият стаята.

— Трябва да съобщим в полицията.

— Не и ние. Ти можеш да отидеш в полицията, ако искаш. Сам решаваш.

— Не можем да го потулим.

— Аз не искам да потулваме историята, а просто да не забъркваш мен и Микаел. Когато огледаш стаята, сам ще си направиш някои заключения и ще прецениш на кого искаш да разкажеш.

— Ако казваш истината, това означава, че Мартин е отвличал и убивал жени… Семействата им сигурно са съсипани от отчаяние, че не знаят къде се намират децата им. Не можем просто така…

— Вярно е. Но има един проблем. Телата ги няма. Може би ще успееш да откриеш паспорт или лична карта в някое чекмедже. Вероятно част от жертвите ще могат да бъдат идентифицирани с помощта на видеофилмите. Но не е нужно да решиш днес. Премисли нещата.

Дирх Фроде изглеждаше паникьосан.

— О, Боже. Това ще съсипе окончателно концерна. Колко семейства само ще останат без работа, ако се разчуе, че Мартин…

Фроде се люшкаше напред-назад, поставен пред разрешаването на тази морална дилема.

— Това е една от страните на проблема. Предполагам, че Изабела Вангер ще наследи имуществото на сина си. Не мисля, че е уместно тя първа да разбере за хобито на Мартин.

— Трябва да отида и да видя…

— Според мен трябва да стоиш настрана от тази стая днес — рече Лисбет остро. — Имаш куп друг задачи. Трябва да съобщиш на Хенрик, да свикаш Управителния съвет на извънредно заседание и да направиш всичко, което се изисква, в случай че директорът загине при съвсем обичайни обстоятелства.

Дирх Фроде обмисли думите й. Сърцето му туптеше силно. Той бе старият адвокат, който се занимаваше с разрешаването на всички проблеми и от когото се очакваше да има готов план при всяко възникнало препятствие. Сега обаче нямаше никаква идея как да постъпи. Изведнъж осъзна, че седеше и приемаше нареждания от едно младо момиче. Лисбет Саландер по някакъв начин бе поела контрол над ситуацията и бе определила насоките на действие, които той самият не можеше да формулира.

— Ами Хариет?…

— С Микаел не сме приключили още. Но можеш да предадеш на Хенрик Вангер, че смятам, че ще разрешим случая.

Внезапната кончина на Мартин Вангер бе новина номер едно в емисията на радиото в девет часа, когато Микаел се събуди. Единственото, което съобщиха от събитията през нощта, бе, че индустриалецът по необясними причини е навлязъл с висока скорост в насрещното платно.

Бе пътувал сам в колата. Местното радио излъчи по-обширен репортаж, в който изразяваше загрижеността си за бъдещето на концерна „Вангер“ и за икономическите последствия, до които щеше да доведе смъртта на изпълнителния директор.

Шведската телеграфна агенция пусна набързо съставено обедно комюнике със заглавието „Един град в шок“, в което се обобщаваха неотложните проблеми на концерна „Вангер“. Всички бяха наясно, че само в Хедестад три хиляди от местните двайсет и една хиляди жители или бяха пряко заети в концерна, или зависеха от него по някакъв друг начин. Изпълнителният му директор бе мъртъв, а неговият предшественик бе старец в тежко здравословно състояние след прекаран инфаркт. Липсваше естествен наследник. И всичко това се случваше в определяния като най-критичен в историята на концерна момент.

Микаел Блумквист бе имал потенциалната възможност да отиде до полицейското управление в Хедестад и да разкаже за случилото се през нощта, но Лисбет Саландер вече бе предопределила нещата. Той не беше позвънил веднага в полицията и с всеки изминал час ставаше все по-трудно да го направи. Прекара предобеда на кухненската пейка, мълчалив и намръщен, като наблюдаваше изливащия се дъжд и тежките облаци навън. Към десет часа се развилия още една гръмотевична буря, но времето се оправи по обяд и вятърът поутихна. Той излезе, избърса градинските мебели и седна навън с чаша кафе. Носеше риза с вдигната нагоре яка.