Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Втурна се назад и излезе през малката врата в главната порта. Видя как чифт фарове преминаха покрай дома на Хенрик Вангер и завиха към моста. Тя се затича след тях колкото сила имаше. Пъхна пистолета в джоба на якето си и яхна мотора, без дори да си сложи каската. След няколко секунди вече бе на моста.

Мартин Вангер имаше не повече от деветдесет секунди преднина, когато тя стигна до колелото край отбивката за път Е4. Никъде не го виждаше. Тя спря, изгаси двигателя и се ослуша.

Небето бе покрито с облаци. Хоризонтът бе започнал да почервенява, готов за изгрева. След малко чу ръмжене на двигател и съзря за миг колата на Мартин Вангер, която се носеше по Е4 в посока юг. Лисбет запали мотора си, смени скоростта и премина под виадукта. Караше с осемдесет километра в час, когато излезе от завоя на отбивката за магистралата. Пред нея се откри права отсечка. Нямаше други коли, тя даде газ до дупка и полетя напред. Когато пътят се заизвива по един дълъг наклон, вече караше със сто и седемдесет километра в час. Това общо взето бе и максималната скорост, която нейният собственоръчно сглобен мотор можеше да достигне по нанадолнище. След две минути видя колата на Мартин Вангер на около четиристотин метра пред себе си.

Анализ на последствията. Как да постъпя сега?

Тя намали до приличните сто и двайсет километра, като поддържаше неговото темпо. Загуби го от поглед за секунда или две, когато преминаха през няколко остри завоя. След това излязоха на една дълга, права отсечка. Тя натискаше газта до дупка, но изоставаше на завоите.

Видя камиона отдалеч. Точно както и Мартин Вангер. Той изведнъж ускори още повече и премина в насрещното платно, когато му оставаха около сто и петдесет метра до сблъсъка. Лисбет видя как камионът наби спирачки и трескаво замига със светлините, но колата на Вангер глътна дистанцията за няколко секунди. Сблъсъкът бе неизбежен. Мартин Вангер се заби в предницата на камиона със страшен трясък.

Лисбет Саландер натисна инстинктивно спирачки. След това видя как ремаркето започна да се плъзга напречно в нейното платно. Със скоростта, с която караше, щеше да й отнеме само две секунди да стигне до мястото на катастрофата. Тя ускори, сви към канавката и избегна задницата на камиона само на около метър. С ъгълчето на очите си видя, че изпод предницата на камиона лумнаха пламъци.

Продължи още около сто и петдесет метра, преди да спре. После се обърна. Видя как шофьорът на камиона изскочи от кабината от другата странична седалка. След това отново натисна газта. Край Окербю, два километра по-надолу в южна посока, сви наляво и продължи на север по стария път, който бе успореден с Е4. Изкачи се по едно възвишение, откъдето се виждаше мястото на инцидента, и видя, че два други автомобила бяха спрели, за да помогнат. Катастрофиралата кола бе обвита от силни пламъци. Тя бе напълно смачкана и заклещена под камиона. Някакъв мъж се опитваше да загаси огъня с малък пожарогасител.

Тя отново натисна газта, набързо се върна в Хедебю и мина бавно по моста. Спря пред къщата за гости и отиде пеша до дома на Мартин Вангер.

Микаел продължаваше да се бори с белезниците. Ръцете му бяха толкова изтръпнали, че не можеше да хване ключа. Лисбет отключи белезниците и не го пусна, докато кръвта не започна да циркулира отново в ръцете му.

— Мартин? — попита Микаел с дрезгав глас.

— Мъртъв е. Блъсна се челно в един камион със сто и петдесет километра в час на няколко километра по на юг по Е4.

Микаел се втренчи в нея. Бе я нямало само няколко минути.

— Трябва… да се обадим в полицията — изхриптя Микаел. После изведнъж започна силно да кашля.

— Защо? — зачуди се Лисбет Саландер.

Изминаха десет минути, преди Микаел да успее да се повдигне. Той остана да седи на пода, чисто гол, облегнат на стената. Замасажира врата си и непохватно вдигна бутилката с водата. Лисбет изчака търпеливо тялото му да възвърне чувствителността си. Използва времето, за да обмисли ситуацията.

— Облечи се.

Тя използва нарязаната тениска на Микаел, за да избърше отпечатъците от белезниците, ножа и стика за голф. Пластмасовата бутилка взе със себе си.

— Какво правиш?

— Облечи се. Започва да се развиделява. Побързай.

Микаел се изправи, олюлявайки се, и успя да си сложи слиповете и дънките. Обу кецовете си. Лисбет пъхна чорапите му в джоба на якето си и го спря.

— Какво точно си пипал в мазето?

Микаел се огледа. Опита се да си спомни. Накрая каза, че не бе докосвал нищо друго, освен вратата и ключовете. Лисбет откри ключовете в сакото на Мартин Вангер, което висеше метнато на стола.